ханичния състав се съди и за пригодността на почвите за фундиране и изграждане на съоръжения. П. Боянов, П, 231. Данни за развитието на отводнителните мелиорации в нашата страна за времето преди освобождението й от турско иго няма, нито пък има паметници, които да говорят за това. Д. Велев, М II, 33. Институт по хидротехника и мелиорации.
— От лат. melioratio 'подобрение' през рус. мелиорация или нем. Melioration.
МЁЛИЦА ж. Диал. 1. Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; дързалка, меница, мъналка, мъначка, ме-нец. През това време трещи мелицата на стрина Пена, тр мъне нов сноп гръети, ще вади кълчища. И. Вълчев, РСЗ, 40.
2. МясТо, където се обработва коноп с този уред. — Радо ле, работи, Радо, наваляй, / дано та господ избавя / от тези чужди работи, / лете от чужди стърнища, / йесен от чужди мелици. Нар. пес., СбВСтТ, 261.
— Друга форма: м й л и ц а.
МЁЛНИЦА ж. 1. Сграда с машини и уреди за смилане на зърнени храни на брашно. Около един час преди пладне дойдоха нови селяни с каруца. Те били ходили чак на мелниците — в града имаше две модерни мелници — и там предложили стоката си. П. Спасов, ХлХ, 99. Димо Мечев стигна до мегдана пред „Вайсовата воденица“. Коминът на парната мелница бълваше кълба черен дим. Д. Спространов, С, 180. Според официални източници до Освобождението в страната имало двадесет по-едри индустриални предприятия, от които почти половината били мелници. Ив. Унджиев, ВЛ, 15-16. — Мелница има напред... Моторна... Чуваш ли?.. — Замириса на мляно! — ..На тиенично мирише. П. Вежинов, ЗНН, 132.
2. Машина за стриване на твърди вещества на прах. Вземаме един тон листа на заразени тютюневи растения. Прекарваме ги през специална мелница, с което ги стриваме на каша. Хр. Одисеев, ТН, 86. Въглищата се превръщат на прах най-често чрез преработка в два вида машини: трошачки,.., и мелници, където натрошените въглища се смилат на прах. Р. Ранкови др., М, 231.
3. Диал. Воденица (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Стомах на птица; воденица, воде-ничка (Вл, Георгиев и др., БЕР).
5. Диал. Корито, в което се изтеглят конопените нишки от стеблото.
О Вягърна мелница. Мелница, която се движи, работи като използува енергията на вятъра. Ръчна мелница. Мелница от два камъка, която се задвижва с ръка; хромел. Изпичахме си желъд в подница и обелвахме кората му. Бяхме си направили ръчна мелница от два камъка, та с нея го мелехме. Кр. Григоров, ОНУ,
70. Лю1ценепю му [на ориза] става със специални ръчни мелници, коипю приличат на камъните за мливо на кукуруз в нашите караджей-ки. Ал. Гетман, ВС, 171.
> Меля като празня мелница. Разг. Пре-небр. Прекалено много, непрекъснато говоря и то обикн. празни приказки. Наливам / налея вода в мелницата на някого. Разг. Пренебр. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. Онези мълчаха, навели глави. Това е, самите събития наливаха вода в мелницата на султана, самите събития му даваха право да действува срещу вековните обичаи на империята. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 354. — Режимът се компрометира, разбойничеството налива вода в мелницата на опозицията — отвърна господинът със самодоволен смях. Ем. Станев, ИК I и II, 33. Сражавам се с вятърни мелници. Книж. Мъча се да преодолея несъществуващи препятствия, боря се с въображаеми пречки.
МЕЛНИЧАНИН, мн. мелничани, м. Мъж, който е роден или живее в Мелник, град в Югозападна България.
МЕЛНИЧАНКА ж. Жена, която е родена или или живее в Мелник, град в Югозападна България.
МЕЛНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, зв. -ю, м.
1. Собственик на мелница. Още преди да почне вършитбата Лазар научи, че Таки Брашнаров и Георги Бабулев — новите мелничари, събирали закупвачи и ги пращали по селата, а сами ходели по преспански-те бегове и агалари да купуват още отсега житото им. Д. Талев, ПК, 805. Той слушаше, навел къдрава глава, а Власко Чаплека, селският мелничар, потракваше със зърната на седефената си броеница. Ц. Лачева, СА, 7. В началото на кризата, когато износителите спряха покупките и цените спаднаха катастрофално надолу, някои мелничари и дребни търговци се опитаха да закупят евтино жито, поне толкова, колкото беше останало в района на тоя пазарен и експортен център. П. Спасов, ХлХ, 165. Със стария мелничар сме добри приятели и колчем помина край ехлупената му мелница, изпитвам удоволствие да се отбия да изпушим по една от „готовите“. Р, 1926, бр. 205, 1.
2. Работник в мелница. Свободно нахълтваше в дюкяните и глъчката от улицата ведно с лепкавата сива прах, която ни правеше прилични на мелничари. Ст. Чилингиров, ХНН, 12.
МЕЛНИЧАРКА ж. 1. Жена на мелничар. 2. Собственица на мелница.
МЕЛНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мелничар. Искаше да помогне и на себе си, да спечели пари, да натъпче устата на жена си с банкноти, да се насити най-сетне. Защото мелничарският занаят е лесен, щом веднаж си монтирал мелницата и тя почне да работи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 399. Попово е средище на богат селскоспю-пански край. Има предприятия за ремонт на керамични и мелничарски машини, за прера
