ръцете на някой непрокопсаник, пак нищо няма да излезе, защото той ще бухне тази красота в мелачна машина, сетне ще направи кебапчета и ще ги сложи да се пекат. В. Цонев, ЕВ, 62.
МЕЛАЧКА ж. Машина за мелене.
— Мелачката на завода може да троши до 90 см дълъг и 60 см дебел камък на чакъл — обяснява др. Балджиев. 3. Сребров, Избр. разк., 204. Пясъчна инсталация меле, промива и сортирва пясъка чрез машини ме-лачки и сортировачки. 3. Сребров, Избр. разк., 203. Мелачка за месо.
МЕЛБА ж. Десерт от сладолед с крем, плодове и бишкоти. За десерт сервираха мел-
ба.
— От собств.
МЕЛЕ. Частица. Диал. Обикн. в съчет.: Еле меле — за усилване, обикн. за изразяване на тъга, болка, страдание. Великден дойде, / Велика кошулю нема, / еле, меле, мил брайно. Нар. пес., СбВСтТ, 89. Кръсти носи мил брайно, / еле меле, кръст, / кръсти носи мил брайно. Нар. пес., СбВСтТ, 102.
МЕЛЕ, мн. -та, м. 1. При футбол, хокей и други спортни игри — събиране, струпване на играчите от двата отбора при една от вратите. Вратарят беше контузен при едно от мелетата по време на играта.
2. Жарг. Сбиване, бой. На митинга стана голямо меле.
— Фр. те1ее 'разбъркване'.
МЕЛЕЗ м. 1. Животно, родено от кръстосване на животни от различни породи или раси; хибрид. Нотариусът Баба Еню,.., попита какво ново има в Париж с надежда да завърти политически разговор. Но докторът отвърна с отегчен жест и посочи мелеза между сетър и италиански брак, проснал се край ботушите на капелмайстора. Ем. Станев, ТЦ, 7. На сутринта целият град осъмна пълен с кучета. Най-различни кучета — големи, малки,.., палета и мъни-чета, мелези от вълча и овчарска порода. Ст. Стратиев, СВМ, 96. Има и крави мелези, които дават 12-14 литра мляко на денонощие. Бълг., 1902, бр. 528, 2. В учреждението се зашушука, че Черню Ганчов Харсъзов бил мелез от две родословия: това на прочут герой, Алеко, и онова на неговия не по-малко известен приятел Цанко. Ем. Манов, В, 38. Ала не се поправи на Петра Осоговец още тогава лукавият мелез от скит и ромейка, макар Калокир да говореше плавно, игриво и умно. Н. Райнов, КЦ, 122.
2. Човек, роден от родители от различни раси.
— От араб, през тур. шею/, 'нечистокръвен, смесен'.
МЁЛЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. За тъкан — чиято основа и вътък са от различна материя. Хората предяха тулупи памук, пове-сма от гръсти и лен и си тъчеха конопни, ме-лезни и ленени платна, постилки, покривки и други платове. Ц. Гинчев, ГК, 320.
МЕЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от меля и от меля се. Обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. И. Йовков, СЛ, 27. Преди няколко дни Дико беше оставил във воденицата торби жито за мелене. Г. Рай-чев, Избр. съч. I, 124.
МЕЛИВО, мн. -а, ср. Диал. Мливо; мле-нина. На другия ден Тошо натоварил жито за меливо, упрегнал своите аслани, па айде на воденица. М. Георгиев, Избр. разк., 132.
МЕЛЙНГИ само мн. Истор. Изчезнало славянско племе, влязло в състава на словаци и русихи. Значи, той говореше със самия княз Методий, с княза на славянското племе мелинги. Й. Вълчев, СКН, 233.
— Лат. МШодь
МЕЛИНЙТ м. Хим. Силно избухливо вещество, получено от пикринова киселина, използувано в началото на XX в. за пълнене на артилерийски снаряди, торпили и др.; лидит. Арахангела, без да ми отговори, завря си носа между листовете на едно тефтерче и като сричаше малограмотно туй, което бе там написано, сформирова следующите въпроси: знаеш ли състава и употребението на дина-ми-та? — Не, не зная.— На ме-ли-ни-та? Ал. Константинов, Съч. I, 21.
— От гр. |1Т|Алуо£ 'жълт, жълтеникав' през фр. теИпке.
МЕЛИОРАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до мелиорация, който е свързан с мелиорация. Водопроводните помпени станции са най-разпространеният вид от напоителните мелиоративни помпени станции. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 116. Мелиоративна техника. Мелиоративни машини. Мелиоративни съоръжения. Мелиоративни проекти. Мелиоративна мрежа. Мелиоративно строителство.
МЕЛИОРАТОР м. Специалист по мелиорация. Необходимо е големият брой данни, получени от 5-6 годишните почвено-ме-лиоративни изследвания, да бъдат разработени теоретически,.., за да се опознаят нашите почви като обект на напояване от агрономите, мелиораторите, кооператорите и др. Пр, 1954, кн. 1, 26. Систематичният дренаж от грънчарски глинени тръби е най-ефикасното средство за отводняването на почвата и регулирането на водно-въздушния й режим,., затова творческата мисъл на мелиораторите е потърсила други,.. средства. Д. Велев, М II, 229.
МЕЛИОРАЦИЯ ж. Комплекс от стопански и технически мероприятия за трайно подобряване на обработваемата земя главно чрез отводняване, напояване, терасиране и др. Заедно с това се установява и общият план за основните мероприятия по подобряване и мелиорация на земите, предназначени за селскостопанско използуване. М. Мичев и др., 3, 39. В мелиорациите от ме-
