въздъхваше изтежко.. Но коя е причината на тези въздишки и на меланхолическото състояние, в което ся намерваше? П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 18.
МЕЛАНХОЛИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. меланхолически; меланхолично, меланхолно. Една депутация [на маджарските магнати] се упъти за София. Отречението на княза я завари обаче в Белград и меланхолически тя се върна обратно. С. Радев, ССБ II, 280. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си — отговори докторът меланхолически. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125.
МЕЛАНХОЛИЧКА ж. Книж. Жена меланхолик. — Сега жена му е болна, климактериум ли, какво там, не зная, ама е станала меланхоличка... Ем. Станев, ИК III, 270.
МЕЛАНХОЛИЧНО нареч. Книж. С меланхолия (във 2 знач.). — Началник на производство? — повтори меланхолично Рангел. — Аз нямам образование за такава длъжност. Д. Кисьов, Щ, 75. Тя четеше „Подражания на Христа“ .. и разсъждаваше меланхолично и снизходително върху величавата простота на тази книга. Д.Ди-мов, ОД, 182.
МЕЛАНХОЛЙЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество или състояние на меланхоличен. Сега, всичките картини, потънали в тайнствена сянка, добиваха чаровна меланхоличност. Ив. Вазов, Съч. XV, 103. Често изпада в меланхоличност.
МЕЛАНХОЛИЯ ж. 1. Мед. Душевна болест, характеризираща се с емоционална и интелектуална угнетеност, мрачно настроение, забавяне на мисленето и пр. Под влиянието на тоя затворнически живот в нея са развила меланхолия, здравието й са разстроило. Знан., 1875, бр. 10, 149. Ако ся иска от децата да се напрягат, преди да наяк-нат, колкото трябува, то им ся накръня-ват няколко от силите, които ся потребни, за да им порасте тялото .. и нервичес-капга им система ся поболява и ражда лоши болести като меланхолия и ипохондрия. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 151.
2. Книж. Само ед. Тъжно, мрачно настроение; скръб, тъга. Дълбоката меланхолия, която го беше обзела, не можеше с нищо да разсее. Д. Кисьов, Щ, 192. Понявга лъха малко меланхолия от неговите елегични стихове; обаче общо взето, цялата сбирка прави впечатление на жизнерадост. Р, 1926, бр. 213, 1. Като ся беше притеснила душата й [на Бялка] от меланхолия, тя реши да отиде да прекара няколко дни в полето, за да си поотдуши. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 120.
з. Остар. Мерак. Една френска госпожа в Париж, понеже страдала от меланхолия (мерак) и не можела да търпи прихлупената стряха на капелиното си, накарала мо-дистрете си да възправи (като керемида право нагоре) сенчилото на капелиното и. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. Той [стомахът] ни връга в меланхолия (мерак), в болест и в тяжко тегло, когато го жрътву-ваме на удоволствията. Лет., 1871, 150.
— Гр. реХаУхоАла 'черен, мрачен' през рус. меланхолия.
— А. Никопит, Учение за децата (превод), 1851. Друга (остар.) форма: меланкблия.
МЕЛАНХОЛНО. Остар. Книж. Нареч. от меланхолен; меланхолично, меланхолически. Гласовете ечаха гороломно.. Но мелодията звучеше меланхолно. А. Страши-миров, Съч. V, 358. Великов обясняваше нещо на малката Сеизова. Той се усмихваше все тъй нежно и меланхолно. Д. Немиров, Д № 9, 74. Под своя плащ, подет от ангели-здезди / нощта бди меланхолно. П. К. Яворов, Съч. I, 149. И парка глъхне и пустей, / листата падат меланхолно. Хр. Радевски, Избр. пр II, 12. Снега закрива всичките пътеки, / прехвръква меланхолно гарван мълчалив. Ив. Карановски, МП, 18.
МЕЛАСА ж. Тъмнокафява луга, отделяна като остатък при производството на захар от захарно цвекло и използувана в текстилната и спиртната индустрия и като храна за добитък. Съдържанието на захар в корена [на захарното цвекло] се определяше вече чрез получаване на меласа от отделните глави. Д. Циков, КСКР, 18-19. Разтворът, получен при центрофугирането на суровата захар, е тъмна течност, която съдържа около 50 % захар и много примеси. Нарича се меласа. Хим. X кл, 1965, 97.
— От гр. fièXaç 'черен' през рус. меласса или фр. mêlasse.
МЕЛАСЙРАМ, -аш, несв. и св. прех. Спец. Размесвам фураж с меласа за повишаване на вкусовите и хранителните му качества, меласирам се страд. За да се повиши хранител-ността и да се подобри вкусът на грубите фуражи, те се меласират. С1 кг меласа, разтворена в 3-4 кг вода се навлажняват 4-5 кг груб фураж — слама, плява или царевични стъбла. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 152.
МЕЛАСЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от меласирам и от меласирам се. Друг начин за подобряване вкусовите качества и хранителността на сламата е меласирането. Меласата е отпадъчен продукт, получен при обработка на захарното цвекло в захар. Осн. сел. стоп. VIII кл, 10.
МЕЛАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до меласа. Подготвянето на ме-ласовия разтвор, дозирането му и разбъркването му с люцерната, тъпченето на силажна-та маса, всичко това ще става с машини. Т. Дарджонов, МПЖ, 6-7. От нея [меласата] може да се получи меласова захар, при което едновременно се добива и отпадъчна меласа. Д. Димитров, ОХТ ч. 2,192.
МЕЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Мелачна машина. Рядко. Мелачка. И дори и да дадеш такова месо в
