МЕЛАНИТОВ, -а, -о, мн. -и, Минер. Прил. от меланит. Меланитови скали.
МЕЛАНОМ м. Мед. Злокачествено но-вообразувание на кожата, окото и др. от пигментна тъкан. У човека количеството на меланина е много малко,.. Обаче в организма може да се образува извънредно голямо количество пигмент при съответните патологични условия. Така при злокачествения меланом само в метастазите в черния дроб се натрупват 300 грама меланин и повече. Б. Кърджиев, ОП А, 63. Колкото и да са невинни [бенките] на пръв поглед, те понякога могат да послужат за начало на злокачествени тумори, които се наричат меланоми (названието идва от меланин — пигментното вещество, което тези клетки произвеждат). Р. Райчев, НКД, 85.
— От нем. Melanome.
МЕЛАНХЛЕНИ само мн. Истор. Древни племена, населяващи в първото хилядолетие до н.е. район на горното течение на р. Дон, съседи на скитите. За нескшпите, по Иродота, народи именем андрофаги, мелан-хлени и тисагети, он [Шафарик] мисли, че било чудскаго, тоест финскаго поколения. Г. Кръстевич, ИБ, 484. На истото мнение бил,.., и Прокопий, като казва, че готи, вес-готи,.., зовали ся във ветхо время общим именем скити, а частним сауромати или меланхлени. Г. Кръстевич, ИБ, 58.
— От гр. pEÄ.avxX.aevoi.
МЕЛАНХОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Меланхоличен; тъжен, скръбен. Противоп. весел. Любица беше тиха и меланхолия. Ив. Вазов, Н, 106. Той ме спря меланхолен, подаде ръка, заприказва ме, като че нищо не е било. СбЦГМГ, 277, Отдавна са заглъхнали стройните джамии, пропаднали са тънките бели минарета,.. Обажда се само меланхолният глас на мюезина от минарето на Банската джамия. А. Каралийчев, ПГ, 193. Меланхолии звуци от пиано / ронят се наблизо и трептят. Ив. Карановски, МП, 3.
МЕЛАНХОЛЙК, мн. -ци, м. 1. Мед. Човек, който страда от меланхолия (в 1 знач.).
2. Книж. Човек, склонен към меланхолия (във 2 знач.). Тоя идеализъм,.., а не само развитие на теми и образи, подзети от Пушкина, е връзка между него и последвалите го художници, великите меланхолици на руската земя. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 74.
3. Спец. Един от четирите основни типове темперамент у човека, при който са слаби както процесите на възбуждане, така и на затормозяване. Силният тип нервна система той [Павлов] дели на: .. — сангвиник ..
— флегматик .. — холерик. Слаб тип нервна система — меланхолик. Пр, 1953, кн. 1, 33. // Човек с такъв темперамент. По един начин реагира на външните дразнители сангвиникът (силен, уравновесен, жив), по друг начин — флегматикът (силен, уравно-весен, но бавен и спокоен), а по трети начин — холерикът (силен, неуравновесен и неовладяващ се) или меланхоликът (общо слаб човек). НС (превод), 1965, кн. 2, 23. Меланхоликът показва малка импулсивност и впечатлителност. Псих. XI кл, 107. А пък на меланхолици и на флегматици хора по-добре поносц [понася] раздразнителна и мясна храна. И. Груев, КН 5 (превод), 25.
— От гр. jje?w(xv%oA,i.x6ç проз фр. mélancolique и рус. меланхолик.
МЕЛАНХОЛИЧЕН, -чна, -чио, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се намира в състояние на меланхолия (във 2 знач.); тъжен, скръбен. Противоп. весел. Аз доста меланхоличен се завърнах от града. Ив. Вазов, Съч. XI, 88. — Tu си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави Събранието. Ал. Константинов, Съч. I, 132. // Който е присъщ на човек в състояние на меланхолия (във 2 знач.). Лъчезарните образи от миналото изплуваха отново в съзнанието й, но сега те бяха наситени с пронизващщ тъга. После неусетно те изчезнаха, остана само тъгата, и Мария се върна отново към обикновеното си равно, меланхолично настроение. Д. Димов, Т, 49-50.
2. Който изразява тъга, скръб, тъжно настроение. Почна [Лихтенфелд] да разправя на Адлер, куция счетоводител,.., за приятния си живот в Кавала. — Вие сте щастлив навсякъде — кротко произнесе Адлер, като повдигна учтиво меланхоличното си лице. Д. Димов, Т, 454. Меланхоличната усмивка и угриженото лице на тая висока слаба жена, винаги облечена в черно, пак възкреси у него мисълта, че над тези хора витае някаква обреченост. Ем. Станев, ТЦ, 95.
3. За песен, мелодия и под. -т- който е изпълнен с меланхолия (във 2 знач.); тъжен, скръбен. Противоп. весел. — Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов, БГ, 68. Додето тая жална песен продължаваше меланхолична, като опело на независимостта на България, в една стая, дето живееше управителят на чифлика със семейството си, ставаше странна беседа. Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. Тя свиреше непрекъснато,.. Понякога това свирене беше меланхолично и тихо и приличаше на оплакване, друг път ставаше бурно и страстно като протест. Д. Димов, Т, 83.
МЕЛАНХОЛИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Меланхоличен. — В никой случай Русия няма да остави Сърбия — заключи трети събеседник, момък на трийсет години, със сухо, меланхолическо, но симпатично лице. Ив. Вазов, Съч. IV, 84. Той се пее с повлечен и меланхолически глас стиховете на старите барди С. Бобчев, ПОС (превод), 184-185. От време на време той [момъкът]
