МЕЛХИОРОВ 311 МЕЛЯ
на корозия и лесно обработваема сплав от мед, цинк и никел, употребявана за правене на монети, съдове и др. За някои специални цели се използуват и многокомпонентни сплави като „ново сребро“.., „мелхиор“.., и др. Ц. Цветков, М, 15-16. Сега се използуват успешно пещи със закрит канал за топене на стомана,.., ду-рал, мелхиор и много други метали и сплави. К. Дойчев, МП (превод), 1034.
— От фр. mailechort от собств. през рус. мельхиор.
МЕЛХИОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. Който е направен от мелхиор. Прегледа барабана, из чиито гнезда студено надничаха плоските мелхиорови куршуми, и сложи револвера под възглавницата. Ем. Станев, ИК I и И, 497.
МЕЛЯ, -еш и -иш, мин. св. млях, прич. мин. действ, млял, -а, -о, мн. млели, прич. мин. страд, млян, -а, -о, мн. млени, несв.
1. Прех. Стривам зърнени храни или други зърна на прах или на по-дребни частици.
— Пък какво ти казах! — стана уж да си ходи бабичката.. Ами, такова... да ми беше дала малко брашънце, а? Петър каза, че скоро сте млели. Кл. Цачев, ГЗ, 36. А скокът все бучеше,.. И скритото под воденицата колело се въртеше, та стените й трепереха, ала камъните не мелеха нищо. А. Дончев, ВР, 237. Пред ехлупената си къ-щурка на речния бряг мелеше булгур в хромел стара жена, слаба и изтощена. Тя спираше често да си почине. П. Бобев, ЗП, 115. След вършитбата отидохме заедно с него на воденица. Цяла нощ мляхме брашно, после ловихме риба във вадата. К. Калчев, ПИЖ, 173. Без камик воденица брашно не меле. П. Р. Славейков, БП I, 38. Хубава воденица сякакво мели. П. Р. Славейков, БП И, 198. // Стривам твърди вещества на прах. Пясъчна инсталация меле, промива и сортира пясъка чрез машини мелачки и сортировачки. 3. Сребров, Избр. разк., 203.
2. Прен. Разг. Грубо. Непрех. и прех, Говоря много и празни приказки. — Парите и басмата цена ли са за моята пашовска глава, която съм прежалил заради вас?.. — Стига си мелил, а дай от печеното! — прекъсна го грубо някой. Ст. Сивриев, ПВ, 29. — И какво ще помогне, нали дохажда. — Ей ги, пак започнаха да мелят. Стига мари, ей! Разбирате ли, че не можем да заспим от това детище. Ем. Станев, ИК III, 253. — Дърто, стига, че ще те вземат на подбив... Пък и не могат да се нахранят като хората, току им мелиш над главите... Др. Асенов, ТКНП, 255. меля се страд, от меля (в 1 знач.). Бяха останали двамата с още един работник новак някъде от планината. Планинецът наглеждаше да се мели царевицата в по-малкия кош, а бай Фильо оправяше житото. Кр. Григоров, Н, 154. Води, реки пресъхнаха, /жито се не мели; /ето вече булгур само / ядат две недели! Ив. Вазов, Съч. IV, 22. А глъчката бе днес наистина голяма. / На всяка маса препирня. /../Я чувай само, що се мели / от тези, нищо що не са видели. К. Христов, ЧБ, 236.
О Воденицата мели, нищо не смила. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, който много приказва, а не казва нищо съществено или не върши нищо. Мели ми воденицата. Разг. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, дрънкам, много съм бъбрив. Евгени беше сигурен, че тези му думи ще разярят полицаите.. Но .. той чу общ, развеселен смях: — О-хо-хо-хо!... Бре, па много си знаел, бре! Бре, па още му мели воденицата... Д. Ангелов, ЖС, 524. Меля брашно с някого. Разг. Разбирам се с някого. Докторът не изглежда да е лош човек. Като^че ли с него ще може да се мели брашно... И. Гешев, ВТ, 100. Хората спореха с него, сърдеха се, той им обясняваше, понякога ги навикваше, но общо взето, всички намираха, че не е много строг ичес него ще се мели брашно. Г. Караславов, ОХ II, 409. Меля като ветрена мелница; меля като <празна> воденица; меля като празна мелница. Разг. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Стопли ме човекът, пък и ми се падна един чейнелия побратим... Цяла нощ меле като воденица, докато ми стъпи на клепките, та заспя. Н. Хайтов, С, 14. Меля като воденично кречетало. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Меля с езика си. Разг. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря; много съм бъбрив. — Че кой е Бочо? Аз ли ще го обяснявам? Ама ти ме караш да меля с езика си известни на цял свят истории. Д. Вълев, Ж, 34. Меля сол на главата на някого. Разг. Измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, кавги, скандали. — Да ти кажа — рече Танчо, — да не ми меле жената сол на главата всеки ден и всяка нощ, не бих са занимавал с тия работи. Кр. Григоров, ТГ, 23. — И неконтролирано време имам, и услужливи приятели — само че никога не съм ги използу-вал. Дори Женя знае това, колкото и да ми мели сол на главата за вечните ми изневери. Л. Дилов, Т, 111. Мелят ми (мели ми) устата. Разг.; Мели мн ченето. Разг. Неодобр.
Л. Прекалено много, непрекъснато говоря, дрънкам; много съм бъбрив. — Хубавец си, пък много знаеш — прекъсна го цервиран Камен, — много ти мели ченето! И. Гешев, ВТ, 50. Мелят й устата по цял ден, как не се уморява! 2. Приказвам, говоря. Пийнал, краката не го слушаха много и устата му мелеше повече от всеки друг път, дори малко заекваше: — Дд...обре дд...ошел, дд...обре! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 390. Мене други ми мелят брашното. Диал. Не се досещам, когато ми се говори отдалеко, със заобикалки. Не меля брашно с някого. Разг. Не се погаждам, не се сговарям с някого. Там, в тази проклета община, се бяха
