МАГЬОСВАМ, -аш, несв.\ магьосам, -аш, св., прех. Разг. Омагьосвам, омайвам. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магъосваше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56. Той се отбива в най-близката кръчма и пие ракия. Това питие го магъосва. То праща в царството на сънищата, на мъглите и на ветровете всичко, което му се вижда зло. Елин Пелин, Съч. III, 163. През време на кръстоносните походи Изток магьоса въображението на французите и оттогава вълшебството не можа да се разсее. С. Радев, Худ., 1909, бл. 8-9, 14. — Майно ле, мила, драгайо, /защо ма Стоян не рачи, / .. /— Стоенке, булка убава, /него го й магя фана-ла, /фанала и магьосала". Нар. пес., СбВСт, 490. магьосвам се, магьосам се страд.
— Друга (остар.) форма: магбснам.
МАГЬОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от магьосвам и от магьосвам се; омагьосване, омайване. Няма магъосване, няма нищо. Мойта любовница е в града и работата е тъй по там. Ил. Блъсков, Китка V, 1866, кн. 14, 35. Интересен елемент във вълшебните приказки са магьосванията.
—Друга (остар.) форма: магбспанс.
МАГЬОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. 1. Магьоснически. Магьосната сила на това охлювче била такава, че като духне човек в него, притичали му се на помощ всички изписани чудовища, а и самият Велик дух на Водата идвал да го защити или да му помогне. Н. Райнов, КЧ II, 6.
2. Прен. Вълшебен, омаен. Ех, това ма-гьсно цвете — жената, човек заради нея се отклонява и от пътя, по който е потеглил. М. Яворски, ЕСВ, 14. Магьосна пролет! Тя през наште кръгозори / път дивен има. К. Христов, С, 1911, 149.
— Друга (остар.) форма: м а г & с с н.
МАГЬОСНИК, мн. -ци, м. 1. Според народните вярваниячовек, който притежава свръхестествени способности да въздей-ствува на природата или човека, да върши чудеса; вълшебник, чародей, маг. Тая казанлъшка гюлова ракия е измислена, вярвайте ми, от някой магьосник. Л. Каравелов, Съч. VII, 30. Когато чуха, че любимият ми син иска да пътува до Луната, бедните старци съвсем се отчаяха.. — Навярно пак злият магьосник го е уплел и иска да го мъчи — казваше с въздишка бащата. Елин Пелин, ЯБЛ, 35. Той [Петър Осоговец] бе стар и в народа летеше мълва, че бил ма- гьосник и знахар. Н. Райнов, КЦ, 93. В Цариград ходи слух, че магьосникът Боян е преправил невидими Петровите синове. Д. Войииков, РК, 77. Така само врачовете са познавали науките, електриче-ство, фосфор и други такива, с които тии са правили чудесии пред народа, койпю, като не разбирал тайната на изкуството, наричал го магия, а направачите му — магьосници. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 1.
— Паию ле, наш господарю! / Ето го Доню иде; — / жив при тебе да не дойде, / щото е Доню магьосник. Нар. пес., СбНУ VU, 88. • Обр. Кой посея / тез цветя / по широките поля? /.. / тоз магьосник / чудодеен, / то се знай, / че е младий /месец славен, /месец май! Елин Пелин, ПБ, 38.
2. Прен. Човек, който омайва, очарова, пле-нява със своето изкуство, майсторство, умение и под. Магьосник музикант бил Орфей. Разплаквал и вълци, и мечки, и сърни, и глигани. Хр. Смирненски, Съч. III, 155. Но какво пееше той? .. Та това е забранената „Соренто“. А магьосникът Катилия грабна слушателите, поведе ги по лазурните брегове на синьото море, изплакваше тъгата на влюбените, омайваше, галеше. М. Кюркчиев, ВВ, 36. Лирическата драма "Освободеният Прометейсъдържа по-добре от всичко друго целия Шели — лирика, магьосника на музикалния стих, певеца на красотата и боеца против тиранията. ВН, 1959, бр. 2441, 3.
— Друга (остар.) форма: маг&сник.
МАГЬОСНИЦА ж. 1. Жена, магьосник (в 1 знач.); вещица. Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Имаше една баба Ната — магьосница. Тя ми направила магия, за да изгонела дяволите от главата ми. Сварила ми такава чорба: нога от гарван, чер дроб от куче, клю-ница от кокошка и катран. А. Каралийчев, НЗ, 124. И Евлоги странствуваше из гори и планини, бореше се с чудовища и зли ма-гьо-сници, гонеше златната птица. А. Гуляш-ки, Л. 20. Ипатия беше млада учена жена, която в Александрия четеше публични уроци (лекции) на язичниците. Християните я считаха за магьосница и на улицата я убиха в 414 год. ПСп, 1876, кн. 11-12, 52-53. Някоя си стара и дрипава жена със своите червени очи погледала в обора и затова кравите преста-нале да дават мляко,.. Видите ли, бабичката, която е направила пюва чудо, е била непременно магьосница. Знан., 1875, бр. 7, 102. Слънчице Радка думаиш: /.. Майка ти, магьосницата / омагьоса вода и гора / и на водата вирето. Нар. пес., СбВСг, 2.
2. Прен. Жена, която очарова, омайва, привлича със своята красота или характер. Но и това му заричане съвсем малко трае. Защото тази вакарелска магьосница всеки час е пред него, всеки час му се мярка пред очите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 241. Но как стана, че щом той срещна/една магьосница с главица млада, /../и се замая, и сгреши. М. Петканова, ЦТ, 10.
— Друга(осгар.)форма: магбсница.
МАГЬОСНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магьосник. Пухна я [шапката] два пъти, както правеше магьосничето Сенко, дигна шапката и отдолу.. се оказа едно.. знаме. Й. Въл
