МАГНИТОСФЁРА ж. Астрон. Магни тна обвивка на Земята или на някоя друга планета. Вследствие на обтичапето на ма-гнитосферата от слънчевия вятър се образува ударна вълна. Вселена69, 111.
— Друга форма: магнстосфс ра.
МАГНИТОТЕРАПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Терапевтичен метод, при който се използува действието на магнитното поле за лекуване на високо кръвно налягане, изкълчвания и някои душевни болести; магнитно поле (във 2 знач.).
МАГНИТОФОН м. Магнетофон. Нямаше оркестър, но се чуваше музика, навярно от магнитофон^ съвсем в стила на обстановката — далечна, бавна, унила. П. Вежи-нов, ДМ, 85. Някъде наблизо пуснаха грамофон шги магнитофон, или радиоприемник. Тъмен женски глас, прекъсван от морното потракване на кастанети, разля в здрача сдържани вопли. Ем. Манов, БГ, 117-118.
МАГНИТОФОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Магнетофонен. В 1931 г. била изработена първата магнитофонна лента по проекти на Пфльомер — пластични лента, покрита с магнитен прах, която заменила стоманената лента. К, 1963, кн. 3, 34. Стереомагнитофонът прилича на обикновените магнитофони. За разлика от тях, той има две магнитофонна глави за записване, разположени една над друга и две маг-нитофонни глави за възпроизвеждане. НТМ, 1961, кн. 10, 17.
МАГНИТОФОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магнитофон; магнетофонче. Пълната и мека ръка на шефа посяга към миниатюр-ното магнитофонче, поставено на бюрото и не по-голямо от пакетче цигари. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11,22.
МАГНЙТОХИДРО ДИНАМИК А, мн.
няма, ж. Физ. Наука, която изследва движението на течности и газове, които са проводници на електрически ток.
МАГНЙТОХИДРОДИНАМЙЧЕН,
-чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася до магнитохидродинамика, който е свързан с магнитохидродинамика.
МАГНИТУД м. и МАГНИТУДА ж.
Геофиз. Величина, която характеризира интензивността на естествените и изкуствените земетресения, определяна по сеизмографи. Тази скала „игнорира“ продължителните периодични сеизмични вълни, свързани със земетресения от най-висок магнитуд. ВН, 1978, бр. 25, подлистник. Опитите с ядрени оръжия в атмосферата, в океаните, в космичното пространство и всички подземни опити,., предизвикват сеизмични колебания с магнитуда 4,75 условни единици и повече. ВН, 1960, бр. 2674, 3.
— От лат. през англ. magnitude или фр. magnitude.
МАГНЙТЧЕ, ni".-та, ср. Умал. от магнит; малък магнит. За състоянието на земното магнитно поле .. следят учените с помощта на специални прибори — магни-тографи, — имащи леко"магнитче, окачено на нишка. И. Пандев, ТИ (превод), 32. Вземаме гладък картон или чиста стъклена плоча и я поставяме върху прав или подкововиден магнит. Чрез гъсто сито посипваме върху стъклото железни стърготини.. Стърготините стават малки магнитчета и се нареждат по силовите линии, като ги очертават. Физ. VIII кл, 1965, 81.
МАГНОЛИЕВ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от магнолия. Топло матовосиньо небе лежеше над дантелената зеленина на двора, над цъфналите магнолиеви дървета. П. Ве-жинов, ВР, 146. Сред дърветата край пътя, у плетени в магнолиеви храсти и диви лози, се забелязват някакви колибки от оризова слама, от рогозки, от тенекии или от остъргани дъсчени парчетии. Г. Кара-славов, Избр. съч. III, 22. В дъното на полянката се откриваше горичка от ниски храсти и цъфнали магнолиеви дървета. Ив. Мартинов, ДТ, 267. Магнолиева горичка.
2. Като същ. Бот. Само мн. магнолиеви. Магнолия.
МАГНОЛИЯ ж. 1. Дърво с красива пи-рамидална корона, вечнозелени листа и едри бели ароматни цветове, отглеждано у нас като декоративно. Младият човек застана до порутената дървена ограда на двора. Над главата му простираха клони цъфналите магнолии. Ив. Мартинов, ДТ, 242. В луксозния бар ми стана противно, dyiuuo. Не ме радваха вече разкошните цветове на магноли-ите и на олеандрите. ВН, 1960, бр. 2732,4.
2. Бот. Род тропически декоративни дървета и храсти от семейство магнолиеви (около 40 вида) с ароматни цветове и кора и сменящи се или вечнозелени листа. Magnolia.
— От фр. собсти.
МАГО, мн. (рядко) -та, ср. Безопашата, лесноопитомяваща се маймуна от рода макак, която живее в Северозападна Африка и в Европа само на п-в Гибралтар.
— От фр. magot.
МАГЬОСАМ. Вж. магьосвам.
МАГЬОСАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд, от магьосам като прил.\ омагьосан. Аз слушах вълшебните приказки на пастирите, гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка и заспивах магьосан като в скутите на някоя горска самодива. Елин Пелин, Съч. II, 121. Там, где железен гръм се гони / със грубия моторен глас, / в звъна на медните колони / бях влюбен и магьосан аз. Хр. Смирненски, Съч. I, 156. Там, в една крива и, току кажи, непроходна улица, дружината ся спря като магъосана, сякаш че ся окамени, като да бе видяла Медузината глава. П. Р. Славейков, ЦП III (превод)* 48.
— Друга (остар.) форма: магссан.
