МАГНЙТНО. Нареч. от магнитен. В съвременната електропромишленост се употребяват различни магнитни материали. Едни от тях, ако се намагнитят, запазват ста-билно магнитните си свойства.. Наричат се магнитно твърди материали. Останалите, които се размагнитват лесно, се наричат магнитно меки. Ел. XI кл, 1965, 34.
МАГНЙТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Качество или състояние на магнитен. Определянето на магнитността на рудните минерали се прави по-рядко, тъй като магнитни са сравнително малък брой минерали. В. Велчев, РМ, 64. Аклиматизирането на хартията спомага за отстраняване на магнитността, която се появява при хартия, наситена със статично електричество. Ил. Рашков, ПТ, 107.
МАГНИТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: магнитен, напр.: магнитометри я, магнитопро-вод, магнитограф и др.; магнето-.
МАГНИТОГРАФ м. Спец. Уред за непрекъснато регистриране измененията на земното магнитно поле във времето. За състоянието на земното магнитно поле през всичкото време следят учените с помощта на специални прибори — магнитографи — имащи леко магнитче, окачено на нишка. И. Пандев, ТЙ (превод), 32.
МАГНИТОЕЛЕКТРЙЧЕН, -чна, -чно, лш.-чни, прил. Физ. За прибори, измерващи силата, напрежението или количеството на електричеството във вериги с постоянен ток — който се основава на действието на магнитното поле върху проводник, включен в електрическа верига; магнитоелектричес-ки. Действието на магнитното поле върху проводник, по който тече ток, намира приложение .. за направата на някои елект-рични измерителни уреди: амперметри, волтметри, които се наричат магнито-електрични измерителни уреди. Физ. X кл, 1958, 167. Магнитоелектричен галваноме-тър. Магнитоелектрично реле.
МАГНЙТОЕЛЕКТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Магнитоелектричен. Електроизмервателните апарати могат да се класифицират по няколко признака. Според принципа на действие или системата, апаратите биват: магнитоелектри-чески, електромагнитни, електродинамич-ни, индукционни, топлинни и др. Ел. XI кл, 1965, 69-70. Магнитоелектрически волтметър. Магнитоелектрическа система на измервателните апарати.
МАГНИТОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, който изследва магнитните явления.
МАГНИТОЛОГИЯ ж. Наука, която изучава магнитните явления.
МАГНИТОЛОН м. Спец. Магнитен прах, който се използува в селското стопанство при почистване на люцернови, ленени и др. семена от вредни примеси.
МАГНИТОМЕР м. Спец. Магнитометър. С помощта на магнитомери, монтирани на спътници и ракети, с течение на времето, може да се установи изменението на магнитното поле около цялата Земя. НТМ, 1961, кн. 12, 3.
МАГНИТОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася до магнитометър, който е свързан с магнитометър и с магнитометрия; магнетометричен. Магни-тометрични изследвания.
МАГНИТОМЕТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Магнитометричен, магнетомет-рически. При по-чести наблюдения и измервания на магнитните явления на дадено място се констатира, че елементите на земния магнетизъм не са постоянни. Те се менят, поради което магнитометрически-те карти имат временно значение. Ст. Бо-шев и др., ГГ, 29.
МАГНИТОМЕТРИЯ, мн. няма, ж.
1. Дял от геофизиката, изучаващ магнитното поле на Земята и неговите аномалии.
2. Метод за измерване елементите на земното магнитно поле, основан на различията в магнитните свойства на скалите, използуван при откриване на магнитни руди.
МАГНИТОМЁТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Спец.Уред за измерване на земното магнитно поле и за откриване на залежи от магнитни руди. Уредите, с които се измерват нарушенията на нормалното магнитно поле, се наричат магнитометри. X. Попйорданов и др., ПИ, 25.
2, Физ. Уред за измерване магнитните свойства на метали или сплави.
МАГНИТОПРОВОД м. Физ. Устройство от феромагнитно вещество, част от ма-гнитната верига, в което се създава магнитно поле при електромагнити, електричиски машини, релета, трансформатори и др. От магнитно твърдите материали се правят постоянните магнити, а от магнитно меките — магнитопроводите на електрически машини и апарати. Ел. XI кл, 1965,
34. Трансформаторът се състои от металически магнитопровод (сърцевина, сър-дечник) и намотки, които са поместени в металически съд, пълен с трансформатор-но масло. А. Начев, ЕС, 97.
МАГНИТОСГРИКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до магни-тострикция. Никелът се използува широко за направа на магнипюстрокционни източници на ултразвук. В. Врански, ПФ, 99. Магни-тострикционен вибратор. Магнитострик-ционен ефект.
МАГНИТОСТРЙКЦИЯ, мн. -ии, ж. Физ. Изменение на формата и размерите на някои тела (феромагнити, кристали и др.) при намагнитване.
— От магнито- + лат. strictio 'снинанс'.
