Page:RBE Tom9.djvu/45

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МАГЬОСВАМ, -аш, несв.\ магьосам, -аш, св., прех. Разг. Омагьосвам, омайвам. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магъосваше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56. Той се отбива в най-близката кръчма и пие ракия. Това питие го магъосва. То праща в царството на сънищата, на мъглите и на ветровете всичко, което му се вижда зло. Елин Пелин, Съч. III, 163. През време на кръстоносните походи Изток магьоса въображението на французите и оттогава вълшебството не можа да се разсее. С. Радев, Худ., 1909, бл. 8-9, 14. — Майно ле, мила, драгайо, /защо ма Стоян не рачи, / .. /— Стоенке, булка убава, /него го й магя фана-ла, /фанала и магьосала". Нар. пес., СбВСт, 490. магьосвам се, магьосам се страд.

— Друга (остар.) форма: магбснам.

МАГЬОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от магьосвам и от магьосвам се; омагьосване, омайване. Няма магъосване, няма нищо. Мойта любовница е в града и работата е тъй по там. Ил. Блъсков, Китка V, 1866, кн. 14, 35. Интересен елемент във вълшебните приказки са магьосванията.

—Друга (остар.) форма: магбспанс.

МАГЬОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. 1. Магьоснически. Магьосната сила на това охлювче била такава, че като духне човек в него, притичали му се на помощ всички изписани чудовища, а и самият Велик дух на Водата идвал да го защити или да му помогне. Н. Райнов, КЧ II, 6.

2. Прен. Вълшебен, омаен. Ех, това ма-гьсно цвете жената, човек заради нея се отклонява и от пътя, по който е потеглил. М. Яворски, ЕСВ, 14. Магьосна пролет! Тя през наште кръгозори / път дивен има. К. Христов, С, 1911, 149.

— Друга (остар.) форма: м а г & с с н.

МАГЬОСНИК, мн. -ци, м. 1. Според народните вярваниячовек, който притежава свръхестествени способности да въздей-ствува на природата или човека, да върши чудеса; вълшебник, чародей, маг. Тая казанлъшка гюлова ракия е измислена, вярвайте ми, от някой магьосник. Л. Каравелов, Съч. VII, 30. Когато чуха, че любимият ми син иска да пътува до Луната, бедните старци съвсем се отчаяха.. Навярно пак злият магьосник го е уплел и иска да го мъчи казваше с въздишка бащата. Елин Пелин, ЯБЛ, 35. Той [Петър Осоговец] бе стар и в народа летеше мълва, че бил ма- гьосник и знахар. Н. Райнов, КЦ, 93. В Цариград ходи слух, че магьосникът Боян е преправил невидими Петровите синове. Д. Войииков, РК, 77. Така само врачовете са познавали науките, електриче-ство, фосфор и други такива, с които тии са правили чудесии пред народа, койпю, като не разбирал тайната на изкуството, наричал го магия, а направачите му магьосници. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 1.

Паию ле, наш господарю! / Ето го Доню иде; — / жив при тебе да не дойде, / щото е Доню магьосник. Нар. пес., СбНУ VU, 88. • Обр. Кой посея / тез цветя / по широките поля? /.. / тоз магьосник / чудодеен, / то се знай, / че е младий /месец славен, /месец май! Елин Пелин, ПБ, 38.

2. Прен. Човек, който омайва, очарова, пле-нява със своето изкуство, майсторство, умение и под. Магьосник музикант бил Орфей. Разплаквал и вълци, и мечки, и сърни, и глигани. Хр. Смирненски, Съч. III, 155. Но какво пееше той? .. Та това е забранената „Соренто“. А магьосникът Катилия грабна слушателите, поведе ги по лазурните брегове на синьото море, изплакваше тъгата на влюбените, омайваше, галеше. М. Кюркчиев, ВВ, 36. Лирическата драма "Освободеният Прометейсъдържа по-добре от всичко друго целия Шели лирика, магьосника на музикалния стих, певеца на красотата и боеца против тиранията. ВН, 1959, бр. 2441, 3.

— Друга (остар.) форма: маг&сник.

МАГЬОСНИЦА ж. 1. Жена, магьосник (в 1 знач.); вещица. Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Имаше една баба Ната магьосница. Тя ми направила магия, за да изгонела дяволите от главата ми. Сварила ми такава чорба: нога от гарван, чер дроб от куче, клю-ница от кокошка и катран. А. Каралийчев, НЗ, 124. И Евлоги странствуваше из гори и планини, бореше се с чудовища и зли ма-гьо-сници, гонеше златната птица. А. Гуляш-ки, Л. 20. Ипатия беше млада учена жена, която в Александрия четеше публични уроци (лекции) на язичниците. Християните я считаха за магьосница и на улицата я убиха в 414 год. ПСп, 1876, кн. 11-12, 52-53. Някоя си стара и дрипава жена със своите червени очи погледала в обора и затова кравите преста-нале да дават мляко,.. Видите ли, бабичката, която е направила пюва чудо, е била непременно магьосница. Знан., 1875, бр. 7, 102. Слънчице Радка думаиш: /.. Майка ти, магьосницата / омагьоса вода и гора / и на водата вирето. Нар. пес., СбВСг, 2.

2. Прен. Жена, която очарова, омайва, привлича със своята красота или характер. Но и това му заричане съвсем малко трае. Защото тази вакарелска магьосница всеки час е пред него, всеки час му се мярка пред очите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 241. Но как стана, че щом той срещна/една магьосница с главица млада, /../и се замая, и сгреши. М. Петканова, ЦТ, 10.

— Друга(осгар.)форма: магбсница.

МАГЬОСНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магьосник. Пухна я [шапката] два пъти, както правеше магьосничето Сенко, дигна шапката и отдолу.. се оказа едно.. знаме. Й. Въл

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл