чев, РЗ, 82.
— Друга (остар.) форма: магесниче.
МАГЬОСНИЧЕСКИ, -а, -о, ж-и, прил.
1. Който се отнася до магьосник или до магьосница. Ония, които посещаваха неговото [на дявола] магьоснически училище разправяха навсякъде за новото чудо. Св. Минков, СЦ (превод) 37. Магьосническо изкуство.
2. Магически (в 1 знач.). Новото турско министерство са е лутнало да търси някакви си магьоснически лекове и, както са види, скоро ще да открие философския камък, чрез когото ще да направи от скелета на Турция млада, силна и енергична девойка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 297. О бедност, бедност, зъл другар! / Магьосническа сила, / що си ти гении със теб / привързани убила. НБ, 1876, бр. 14, 53.
— Друга (остар.) форма: маг еснически.
МАГЬОСНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1 Само ед. Правене на магии, чудеса; вълшебство, чародейство. Най-вероятно е да се приемат за родоначалници на магията старите халдейци,.. Оттам магьосниче- ството се е разпространило в съседна Мидия. БР, 1931, кн. 6, 202. Не от нищо шетаха слуховете за Боян и неговото магьосничество. За него, болярина Георги Сурсувул, никой не би казал, че има сговор с вещици и таласъми. М. Смилова, ДСВ, 160.
2. Магия (в 1 знач.). „Ще изповядаш ли на попа с колко мъже си лежала, какви магьосничества си правила и откъде са парите за къщата?“ Ем. Станев, А, 139. Напразно се боиш, любима! / Магьосничества туй не са: / дори в едно чадърче има, / когато любиш, чудеса. А. Далчев, С, 121.
3. Прен. Изключително голямо умение, майсторство при извършване на някаква дейност. Хората бяха запленени от магьосничеството на музикалното изпълнение.
— Друга (остар. и книж.) форма: маг бсничести о.
МАГЬОСНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Магьоснически.
— От Л. Андрейчин и др., Български шконен речник, 1976.
МАГЬОСНО. Книж. Рядко. Нареч. от магьосен; като магьосник. Слово мерне се во разговора / и магьосно всичко промени: / тройка теб пак чака те на двора! / Колко весело студът звъни! К. Христов, В, 21.
— Друга (остар.) форма: магеено.
МАДАГАСКАРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до Мадагаскар (остров в Индийския океан до югоизточната част на Африка) или е свързан с него. В ботаническата градина в Рио посетителят може да види малайски черен пипер или ма-дагаскарското дърво равенала, чието стъбло, промушено с нож, изхвърля като чешма струя бистра вода. Св. Минков, ДА, 71. Най-тежката птица на всички времена е бил нелетящият мадагаскарски епиорнис
— същество, високо 3 метра, с тегло, изглежда, не по-малко от 450 килограма. НТМ, 1967, кн. 225, 40.
МАДАМ, мн. няма, ж. Обикн. пред фамил-но име. Учтиво или (у нас) фамилиарно назо-ваване или обръщение към омъжена жена; госпожа. Моето имане аз харизвам на читалището „Братска любов“, но с условие, че чита-лищното настоятелство ще да отиде у мадам Ценович и да иска откраднатите мебели. Хр. Ботев, Съч. 1929, 90. Койпю не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, той нищо не знае, от нищо не отбира. Л. Каравелов, Съч. VII, 1. — Вие казвате, мадам, че съкровищепю на инките било легенда. Св. Минков, ДА, 67. Мадам Мария, с ръкавици, с черно чадърче в ръката и с капела на главата подскачаше по зелената трева, като че да бе излязла да са разхожда.
3. Стоянов, ЗБВII, 139.
— Фр. madame.
МАДАМА ж. 1. Остар. Госпожа, господарка. — Не съм, госпожо! — оправдава се Катинка и за всеки случай отдръпва се, вземайки една почтена дистанция от цилиндричната десница на мадамата. Хр. Смирненски, Съч. III, 125. Да не би пък само гражданите да са кавалери и да носят на мадамите си разни там ... кризантеми! Ст. Даскалов, СЛ, 485. Тъй и една жена или мома, нагиздена с кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по модата коси — кок или букли,.. — е съща мадама или мадмуазе-ла. Д. Войников, У, 1871, бр. 6, 85.
2. Разг. Ирон. Жена, момиче. — Марков проследява жена си и вижда, че влиза в архивата. Чака я да излезе. Мадамата си излиза най-спокойно след един час. Тарас, СГ, 95. Ето приближава се някакъв тип с дебела мадама. Двамата подават пари и кебапчията с ловко движение вади кебапчетата
— блестящи и топли. В. Цонев, ЕВ, 60. Скарфаса носи харпун само за камуфлаж пред властите и за да обира възхищенията на глупавите мадами, включително и на моята Минехаха. А. Мандаджиев, БЦР, 17. Както описваш волжанката, тя ще е някоя рядка мадама и ти сигурно вече си лапнал здравата. Сл. Македонски, ЕЗС, 116.
3. Жарг. Приятелка, любовница; гадже. Кан-тарджиев го хипнотизира на стола,.., и веднага го подкани да разкаже къде е бил вчера и какво е правил. — Целият ден бях с мадамата
— отвърна шофьорът. Л. Дилов, МСПА, 164. Трябва да си оставя поне пет-шест мадами. Една свясна, а другите мацки — тази комбинация винаги много ми е допадала. Д. Цончев, ОТ, 95. — Ще си намерим по една мадама от плажовете. Кр. Белев, РСК, 69.
4. Остар. Съдържателка на публичен дом. От време на време из главната улица и през чар-шията,.., можеше да се видят четири-пет млади жени, които се движеха в малка група.. Те бяха обитателките на дома с червените фенери в югоизточния край на града,.., с тях-ната мадама, кояпю водеше момичетата си
