досъщ като пансионерки. К. Константинов, ППГ, 81. Мадамата, госпожа Зоя, която очакваше визитата, беше водила момичета-та вчера сутрин в башхамам [обществена баня в миналото], като за тая цел предварително се уговори с баняджията да обърне табелката наопаки до осем часа — знак, че банята не работи. Ем. Станев, ТЦ, 11.
5. Остар. Гувернантка (Т. Коджов, Р).
МАДАН м. В миналото — ковачница за обработване на късове сурово желязо (разсо-вачи) чрез големи чукове (самокови), задвижвани от водно колело. Софийският бейлербей своевременно бе изпратил войска и помощ на Самоковската нахия, да охранява маданите. Д. Рачев, СС, 264. Махмуд бей имаше два мада-на, всеки с по четири видни! А. Христофоров, А, 10. Само в Самоковско жалки остатъци от железодобивната индустрия са преживели българското освобождение, преди 17 г. угаснала и последната искрица на пламтящите някога видни и мадани. П. Делирадев, В, 208. Самоков,.., има 3 цръкви, училище и както желязото е главното му произведение, то ся намират доста видни и мадани (самокови). Ив. Богоров, КГ, 184.
— Ог араб. през тур. ттккюп. Друга (диал.) форма: м а д 6 м.
МАДАНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. 1. В миналото — собственик на мадан. Рано призори .. запъхтян конник спря пред Махмуд-беговия конак в Самоков и припряно похлопа на външната порта. Беше един от ихтиманските ратаи на видния маданджия.
А. Христофоров, А, 313. Когато селяните са добивали рудата за своя сметка и са я препродавали на виднярите и маданджиите, тях-ната самостоятелност и в този случай е била фиктивна. П. Делирадев, В, 206.
2. Обикн. мн. Истор. В Османската империя
— лица, задължени да добиват и преработват рудата, като предават част от произведеното на държавата, срещу което били освободени от някои данъци. Раята с особени задължения (войници, дервентджии, маданджии и пр.) също плащала феодална рента. Тя била освободена само от някои данъци и повинности, срещу което именно извършвала специалните си задачи. Ист. X и XI кл, 100.
— От араб. през тур. таиапсь Други (диал.) форми: м а д е м д ж й я, м а д е н д ж й я.
МАДАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мадан, който е свързан с мадан. Добиването на рудата, ходът и химизмът на видненския и мадански процеси и .. рударската терминология са много добре описани. П. Делирадев, В, 204. Мадански чук.
МАДАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мадан; малък мадан.
— От Ог. Младенов, Етимологически и правописен речник ..., 1941.
МАДАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан със с. Мадара — Шуменско, и с околностите му. Зашепна топлата полегнала трева, зашътаха светулки в клонака край малките мадарски воденици. А. Каралийчев, ЛС, 23. Мадарски скали. Мадарско плато.
О Мадарски конник. Български исторически паметник от VIII в., източно от с. Мадара, изобразяващ изсечен в скалите конник, който убива лъв.
МАДЕЙРА, мн. няма, ж. Десертно ли-кьорно вино с тъмнозлатист цвят и високо съдържание на алкохол и захар. Напитките, с които той гощавал госта, били лоша Мадейра и палма. Ив. Въжарова, ИН (превод), 225.
— От португ. собств.
МАДЕМ нареч. Диал. Щом като.
— Ами како вака, ефендия со чалма да не знаел да пейт! — Ех, мадем била работата до чалмата, земи я, клай я на глаа и отпей си го тескерето. Нар. прик. СбНУ XXIX, 199.
— От тур. madem.
МАДЕМ м. Остар. и диал. 1. Мадан. Освен Кратово принудени бяха да работят на мадемете и всичките оние жителе на съседните кази, които се бяха излъгале с подписа си; казвам излъгале, понеже после се явиха много злоупотребления. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 126.
2. Руда. Като зема в ръката си някой пясък или камък, можа .. от поглед да позная какъв мадем има. АНГ I, 339.
МАДЕМ неизм. прил. Диал. Метален. И оттам свята хаджийка / ще се върне с добри дари:/ ../мадем пръстен на леля ти. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 5-6, 220.
— От тур. maden.
МАДЕМОАЗЕЛ ж. Остар. Мадмоазел. МАДЖАР1 ле. Остар. Унгарец, маджарин.
— От унг. magyar.
МАДЖАР2 ле. Остар. и диал. Вид ав-строунгарска златна монета; маджарка, минц. Продава се, мамо, /.. / конче ихарко-лийче, / .. / Цената му била / петстотин маджара, / петстотин маджара / по хиляда гроша. Нар. пес., СбВСт, 119. Че си излязоха при пашата, / да са съдят за крайна девойка. / Милуш дума: "Девойчица й моя! / Аз à дадох до триста маджара, /ка ги пойе, в пазвичка ги тури. " Нар. пес., СбНУ X, 32.
— От унг. magyar.
МАДЖАР неизм. прил. Остар. и диал. Маджарски, унгарски. Отключи [Мария] маджар сандъци, / извади руба бошняшка, / па се премени, предреши. Нар. пес., СбВСтТ, 812. Отключи [Стоян] маджар сандъци, / извади лепа премяна. Нар. пес., СбНУ XXVI, 14. Кой земе Милка убава —/камена каща да гради, /../маджар ключарка да тура. Нар. пес., СбНУ XLIV, 285.
МАДЖАРИН, мн. маджйри, ле. 1. Остар. Унгарец; маджар1. Всичките се обърнаха към отсрещния край на кафенето, дето няколко души се караха високо с двама маджари. Ив. Вазов, Съч. 1,89. Потеглихме из Унгария... Тука пак се запалиха колелата на един вагон!.. Поливаха, гасиха, палиха, смъдиха... хеле тръг
