нахме. А маджарите — смях! Ал. Константинов, БГ, 25. Един вечер, додето бяхме още на трапезата, дохожда един маджарин слуга и ма зема насила. Ч, 1871, бр. 19,600.
2. Само мн. Истор. Група племена, принадлежащи към угрофинското езиково семейство, заселили се през IX в. в земите на днешна Унгария и образували през Средновековието заедно с някои други племена унгарския народ. След влошаване на отношенията му с маджарите, които побързват да сключат съюз с Византия и да го нападнат, Самуил привлича па своя страна трансилванския владетел и по този начин ги принуждава да поддържат мир с него. Отеч., 1980, кн. 5, 14. В Западна Европа само-ковите са въведени едва през 13 и 14 столетие. Предполага се с голяма достоверност, че те са пренесени у нас от саксите и маджарите около 14 столетие. П. Делирадев, В, 329. Щом известието за Симеоновата смърт са разнесло по полуострова, то сичките околни народи захванале да грозат на България: мад-жарете откъм север, хорватете и сърбете откъм запад, а гръците откъм юг. Г. Бобри-ков, ИОБ (превод), 12.
МАДЖАРКА1 ж. Остар. Унгарка. Аз пак впивам неутолени погледи в голата чука, като очаквам да ми се мерне сянката на някой цар със златен шлем,.., или да изпъкне някоя прекрасна царица — гъркиня, маджарка, сръбкиня или еврейка. Ив. Вазов, Съч. XVII, 167. Маджарите,.., не ми са твърде по сърце, ама виж маджарките — против тях нямам нищо. Ал. Константинов, БГ, 3. — „Видували сме го [Стоян] на Маджар планина, / на Маджар планина с маджарин се бие, /.., / дано да надвие, земя да отъвне [отърве], / земя да отъвне, маджарка да земе“. Нар. пес., СбВСтТ, 758.
МАДЖАРКА2 ж. Остар. и диал. Авст-ро-унгарска златна монета; минц, маджар2, маджаркиня2.
МАДЖАРКЙНЯ1 ж. Диал. Унгарка; маджарка1. Стоян ми са бие, / бие да надвие, / с мома маджаркиня. Нар. пес., СбНУ ХПУ, 472.
МАДЖАРКЙНЯ2 ж. Остар. и диал. Австро-унгарска златна монета; минц, маджар-, маджарка2. По трите лавици на касата бяха наредени грижливо свити фи-шеци с всевъзможни монети,.. Тук имаше златни меки махмудии,.., скъпи кременки и маджаркини. А. Христофоров, А, 127.
МАДЖАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Остар. Унгарски. Високи гористи върхове заобикалят живописно отвред хубавия и богат маджарски градец. Ив. Вазов, Съч. XI,
33. Още до онзи ден маджарският народ вярваше, че загиналият „в бой за свобода“ негов любимец ПетъосЬи живее. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 165. Както на турскопю, тъй и на английското, така също и на ма-джарското правителство не износя да са дадат някои правдини на България, Херцеговина и Босна. НБ, 1876, бр. 23, 156. -„Къде сте, карванджи, ходили, / дали сте момата срещнали, / момата с маджарското момче?“ / А опи думат, казуват, /че е на Маджар планина, / със маджари се биеше / и със маджарска девойка. Нар. пес., СбВСтТ, 759.
2. Истор. Който е свързан с маджарите или с тяхната държава през Средновековието. Подир известно време чудотворните мощи направили едно по-дълго странствуване: те били грабнати от маджарския крал Бела III. Ив. Вазов, Съч. XV, 33. Мустакатият маджарски крал Сигизмунд повел кръстоносците през Дунава, но Баязид му се опрял. Сг. Станчев, НР, 63. На престола са качил Симео-новият наследник, неспособни Петър; държавата била поколебана от маджарските нападения. Зиан., 1875, бр. 10,157.
3. Остар. Като същ. маджарски м. Унгарски език. Говоря влашки, приказвам молдо-вански, сръбски, румънски и от маджарски помня няколко псувни. Ив. Вазов, Съч. VII, 22. Той много знаеше — бърбореше на цигански, турски, малко маджарски, немски. СбАСЕП, 148. Маджарско ср. Остар. Земите, населени с маджари; Унгария. Ние бихме желали румъните в отношенията си спрямо нас и нашите сънародници у тях да не зимат пример от Турция и от Маджарско, а да бъдат справедливи така, както ние сме спрямо тях и техншпе сънародници у нас. Пряп., 1903, бр. 15, 2. Че са заема сключили / горе ми, горе със Немско, / със Немско, мамо, Маджарско. Ц. Церковски, Съч. II, 111.
МАДЖАРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от маджар1 и от маджарин (в 1 знач).
МАДЖУН1, мн. няма, м. Лепкава тестови-дна маса от безир и винервайс или цинквайс, която служи за замазване и закрепване на стъкла обикн. на прозорец или за запълване на малки дупки. Намери [Вълко] стъкла, маджун и ги сложи на прозорците. Ем. Станев, ПЕГ, 9.
— От араб. през тур. тисип.
МАДЖУН2 м. Диал. Петмез, рачел. Вътре се бяха събрали всички кадъни. Тук те варяха тръстиков маджун в големи ба-кърени тави. М. Марчевски, МП, 162. Половината колибари още се потриват, варят на сянка маджун от сливи, дялкат нещо по дворовете и не са още подравнили харманите си. А. Каралийчев, ПД, 67. На лавицата до огнището висяха калайдисани-те менци,.. В тях мама преливаше лугата, когато вареше сапун, и ширата, когато вареше маджун от сини сливи. Ив. Хаджийски БДНН II, 12. Били турци итри и опаки—/ они пия вшю шербетлия, / Марку дава вино отровлия. / Они пия, през рамо разсипват, / Марко юнак се до капка кара. / Малко са го с вино упоили, / повече го с маджун омаяли. Нар. пес., СбНУ ХПУ, 37-38.
— От араб. през тур, тасип. у
