МАДЖУНАРНИЦА ж. Едновремешна работилница, в която се е варил маджун2. Маджунарницата на Порфир е започнала работа.. А между това в Порфировия двор и край пътя израснаха купчини от захар на тръст. Н. Каралиева, Н, 68.
МАДЖУНЕН1, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е направен от маджун1. Маджунено топче. Маджунени трохи.
2. Който се отнася до маджун1. Маджунена кутия. Маджунен улей.
МАДЖУНЕН2, -а, -о, мн. -и. Прил. от маджун". Маджунена миризма. Маджунено петно.
МАДЖУНЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Биене.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
МАДЖУНЕЦ, мн. няма, м. Малко маджун.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАДЖУНИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Поставям маджун, за да закрепя стъкло в рамка или да запълня цепнатини или малки дупчици на дървена плоскост. Бояджията първо маджунира прозорците и после ги боядиса, маджунирам се страд.
МАДЖУНЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. сыц. от маджунирам и от маджунирам се. Маджуниране на прозорци. А Лицевата страна на дъската се нуждае от внимателно маджуниране.
МАДЖУНОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Маджунен1. Маджуново парче. Маджунови пликове.
МАДЖУНОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Маджунен2. Маджунов аромат. Маджунова тава.
МАДЖУНЧЕ, мн. няма, ср. Малко маджун.
— От Ст. Младеновм, Егимологически и правописен речник..., 1941.
МАДЖУНЯ, -иш, мин. св. маджунйх, несв., прех. Диал. Бия.
— От Т. Панчев, Дот"лнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
МАДМОАЗЕЛ ж. Във френски говорещите страни, а у нас рядко в миналото, обикн. в обръщение — госпожица.
— От фр. mademoiselle. Друга (остар.) форма: мадмоазсл.
МАДМОАЗЁЛА ж. Просто нар. Мад-моазел. -Bonjour, bonjour, мадмоазело — отговаряше милият старец. Ив. Вазов, Съч. XII, 100. Тъй и една жена или мома, нагизде-на с кокошат костум, перест палтон, с из-пърчени по модата коси — кок или букли,..
— е съща мадама или мадмоазела. Д. Войни-ков, У, 1871, бр. 6, 85.
МАДМОАЗЁЛКА ж. Ирон. Умал. от ма-дмоазел и от мадмоазела; госпожичка. Георги: Бабо, мож ли ми направи пазара за хаджи Костовата мадмоазела — българското алафрансе? БабаСтойна: Не ти отбрах. Георги: За хаджи Костовата мадмоа-зелка ти казвам. Д. Войников, КЦ, 19-20.
МАДОНА ж. 1. Название на Богородица обикн. при католиците. Стоянка взе една пламтяща клечка от огъня и запали кандилото пред обеления образ на мадоната. X. Русев, ПС, 55. Самите тия мадони,., той [Рафаело] е знаял наизуст, той не е сядал никога да ги пише, без да има пред себе си жив модел. К. Величков, ПССъч. III, 175. Я сякаш дъха бледната мадона! / И благ мир лей лицето воскоцветно / свето, кат гледа кротко и приветно / от старата икона! Ив. Вазов, Съч. III, 176. // Картина или икона с образа на Богородица с дете на ръце. Тук [в музея] можеш да се радваш на Рафае-ловите мадони. Ив. Вазов, Съч. XVI, 149. Не ме е смях, кога зограф негоден / мърси мадоните на Рафаела. К. Христов, ПХ (превод), 117. // Прен. Майка, обикн. с дете на ръце. Мадоните влязоха в неговото [на Иван Фунев] ателие. Но не с ореолите на светици или с радостната усмивка на българската майка и с глъчката на нейните деца. НК, 1970, бр. 52, 3.
2. Прен. Непорочна и красива жена. Будевска се преобрази в много български девойки. Бе мадона и паднала жена, майка и любовница, престъпно властна и херувимски смирена. Ст. Грудев, АБ, 165. В тишината на скалите, надалеко от света — / гине светлата мадона в безотрадна самота. Хр. Ясенов, Събр. пр, 39.
— От ит. madonna.
МАДОНИЧКА ж. 1. Умал. от мадона. Поръча [Драга] обикновена тъмна рокля. Светла коса, бяло зачервено лице — в черна рамка— мадоничка. Г. Стаматов, Разк. II, 124.
2. Малък медалион с образа на Богородица. На врата й, на тънка верижка висеше позлатена мадоничка.
МАДОНСКИ, -а, -о, мн.-и, прил. Рядко. Който се отнася до мадона, който е свързан с мадона. Когато дигна очи към жена си, видя я сломена, обидена.. Изразът й беше така тъжен, така мадонски! Б. Болгар, Б,
134. Тъкмо от тая непретенциозна всеот-дайност се раждаше онова благородно, ма-донско сияние, което огряваше непрекъснато лицето на Ася. К. Колев, М, 71.
МАДРИГАЛ м. 1. Муз. Старинна светска песен от ранния италиански ренесанс обикн. с лирико-любовно съдържание, изпълнявана от хор, солист или оркестър. След като се напиеха и наситеха на блудкавите валсове и стари мадригали, тръгваха тържествено за „дома на двата бели гълъба“. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Понякога,.., Жил — Заешката уста заставаше под прозорците на болярската кула и изпяваше някой рицарски мадригал на болярската дъщеря. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 170.
2. Jlumep. Лирически вид, възникнал в старата
