френска поезия, в който се възпява идилични-ят селски живот, любовта на пастири и пастирки или се възхвалява някое лице, обикн. жена.
— Ти пишеш триолети, що правят много шум / — във твойте мадригали блести изящен ум. Ив. Вазов, ИГП (превод), 18. Бланка де лос Риос още твърде млада проявява своя поетичен дар. Нейните мадригали и романси обръщат внимание на тогавашните големи критици. Б. Шивачев, Съч. I, 161. Мадригалът е малко стихотворение, което изражава някоя приятна мисъл или някое нежно чувство. Д. Войников, PC, 166.
— От ит. madrigal е през фр. madrigal. Д. Войнико", Ръководство за словесност, 1874.
МАДРИГАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до мадригал (в 1 знач.). Кънтеше невидим мадригален хор и неговите мощни звуци ронеха сребърните цветове на черешите. К. Колев, М. 17. Интересно е мадригалното творчество на Дебюси и Хиндемит.
2. Който е свързан с мадригал (във 2 знач.). Мадригална поезия.
МАДРИДСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Който е свързан с Мадрид, който се отнася до Мадрид (столицата на Испания). По-голямата част от професорите на Мадрид-ския университет са си подале оставките по причина, че правителството им е наложило да не преподават нито една такава наука, която да противоречи на догмите на католическата вяра. Хр. Ботев, Съч. 1950, 55-56. Амедей се решил да остане в Мадрид,.. Разказват, че той са надея да добие помощ от мадридските търговци, които му са об-рекле да го вардат. С. 1872, бр. 46, 3/0.
МАДРИДЧАНИН, мн. мадридчйни, м. Мъж, който е роден или жевее в Мадрид. Ма-вританското влияние тука е голямо и чух не само от един мадридчанин да казва с гордост, че душата на испанеца е наполовина маври-танска. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 372.
МАДРИДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Мадрид. Мадридчанките са известни със своята красота.
МАЕЖ, мн. няма, м. Остар. Книж. Мае-не, бавене, суетене. Влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра.. Раздадоха се недоволни възклицания по повод на тоя маеж. Ив. Вазов, Съзч. XIII, 17-18. Това учение [на законите] не носи никакъв маеж, а иска напрягнат труд и второчено за-лягание. И. Груев, СП (превод), 164.
МАЕНЕ, мн. маения и (диал.) маенета, ср. Отгл. същ. от мая и от мая се. — Дойдох да ти кажа, че аз научих същинските причини на твоето упорипю маене тук. Ив. Вазов, Н, 84. По лицето на пътника се изписа учудване. Без много маене, той вкара и своя кон вътре. Сг. Загорчинов, ДП, 265. — Е, синове, сичко е готово! Не трябва маене! — рече най-после Бул-ба. Н. Бончев, ТБ (превод), 12. Добре, нека ве-чераме и сетне нека сметнеме сос ханджия колко му сме длъжни за ечемик, сено, въглища, свещи и пр, да му платиме все, щото утре да немаме за това речи и маенета. К. Фотинов, БР,47;
МАЕНИЦА ж. Диал. Маене, бавене, суетене.
МАЕСТОЗО нареч. Муз. За музикален израз, за звучене на музикално произведение — величествено, тържествено.
— Ит. maestozo.
МАЕСТРО, мн. (рядко) маестри, м. Муз. Звание, което обикн. се поставя пред лично-то или фамилното име на изявен музикален творец (композитор, диригент, изпълнител, педагог). Точно преди 100 години парижкото музикално общество бе изненадано от премиерата на една музикална комедия, която нейният автор, маестро Гаетано До-ницети, бе надсловил по стар образец „мелодрама“. БНТ, 1940, бр. 201, 4. Операта „Гергана“ е от маестро Георги Атанасов. II Разш. В изкуството — творец с изключителни постижения в своята област; майстор. Фани се върна в Сан Себастиан и нае за три месеца вилата на маестро Фигероа — художник, потънал в забвение. Д. Димов, ОД, 80. Маестрото — те казваха така на италианеца, защото знаеха, че той се смята за артист, за художник-скул-птор,.., единствен остана прав. Д. Спростра-нов, С, 168.
— Ит. maestro.
МАЖА, -еш, мин. св. -зах, прич. мин. страд. мазан, несв., прех. 1. Покривам повърхността на някакъв предмет или част от него с тънък слой от някакво вещество, обикн. в течно или полутечно състояние. — Полекичка, полекичка, да не се плъзнеш по стълбата, че тази сутрин я мазах с подово масло! Чудомир, Избр. пр, 78. Най-напред се залови за плуга, хванал тук-таме ръжда. С газ го маза, стърга го и докато не светна, не го остави. Ст. Марков, ДБ, 498. Булката, когато влиза в къщата на мъжа си, маже вратата с мед и масло, за да върви новият им живот „по мед и масло“. Ив. Хаджийски, БДНН 1,142. Благооб-разният старец,., мажеисе сьомга хайвер върху малка препечена филийка хляб. Л. Станев, ПХ, 136. Разказват, че някои ловджийски народи мажат своите стрели със змийен яд, но това е съмнително. Знан., 1875, бр. 16, 245. // На-търквам със специално масло части от някакво устройство или машина, за да се намали триенето между тях и да се движат по-добре; смазвам, гресирам. При работа на механизма маслото се раз-пръсква на всички страни и по този начин маже обилно всички триещи се части. Й. Венов и др., К, 84. Забележвали ли сте, че често мажат с масло или с катран оста на колата, дето колелата ся въртят? ИЗ 1874-1881,1882,41-42.
2. Разг. Боядисвам (стени, врати, прозорци и под.). Изгора е тая дядо Генкова Минка — жива изгора.. Тичат момци, причакват я, пъш
