Page:RBE Tom3.djvu/226

От Читалие
Версия от 19:25, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ГМУРЕЦ1, мн. -рцй, след числ. -реца, м.

1. Само мн. Зоол. Разред водни птици с удължена странично сплесната човка, с крака, разположени далеч назад, които живеят почти само във водата, правят плаващи гнезда и се хранят с риба и водни насекоми. Руеорос1е8.

2. Отделен представител на този разред птици. Над водата се виеха водни кончета и цели ята комари. Това привлече хиляди щъркели,.., гмурци, дори чайки. П. Здравков, НД, 28. На значително разстояние от нас плуват гмурци. Колкото и да се мъчим да ги доближим, не можем да успеем. В. Бе-шовски и др., ЕП, 39. — Замятаха се рибите, гмурецът / се крие под водата. Буря иде. Д. Стоевски, ВТ (превод), 25.

Гмурец рогач. Водна птица с раздвоена качулка на главата, на врата с якичка от удължени кафявочервени пера и с плавателна ципа около всеки пръст; дългъч. РосНсерБ сп81аШ8. Малък гмурец. Водна птица с предимно канеленокафява перушина, бял ко-ем и с плавателна ципа около всеки пръст. осИсерв шйсоШб.

ГМУРЕЦ2, мн. -рцй, след числ. -реца, м. Гмуркач. Както всички корморани, така и нелетящият галапагоски вид е не само великолепен плувец (..), но и превъзходен гмурец. На сушата обаче се движи крайно несръчно, тромаво и смешно. Н. Боев, Г, 60-61. Фактът, че при своето бързо гмуркане ка-шалотът за разлика от леководолазите не изпитва „кесонна“ болест, поставя пред гмурците още една мечта за реализиране — за утрешно обезопасено и бързо гмуркане без скафандър до непознатите океански дълбини. ВН, 1964, бр. 3866,4.

ГМУРКАМ, -аш, несв., прех. Много пъти последователно и с бързо движение, изведнъж потапям нещо под вода. В съзнанието му се тълпяха и боричкаха само спомени за вода, за реки, за вирове, дето той с такава ловкост беше гмуркал тънкото си жилаво тяло. Г. Караславов, Избр. съч. I,

142. Кирил само се любуваше на краставиците и ги гмуркаше към дъното [на чебъ-ра], но друго не мислеше да прави. Т. Хар-манджиев, КЕД, 174.

ГМУРКАМ СЕ несв., непрех. Много пъти и с бързо движение, изведнъж се потапям (обикн. с главата надолу) в дълбока вода. Младежите често подаваха глави над водата, за да си поемат въздух, и отново се гмуркаха. М. Марчевски, ОТ, 134. Понякога рибите излитаха като птичета, налапваха някоя невнимателна мушица и пак се гмуркаха. П. Стъпов, ЧОТ, 84. Мечката обича да се къпе и умее да плува добре, като се гмурка надълбоко и остава дълго под водата. П. Петков, СП, 56. Иван учеше Васко да прави скокове, да се гмурка в дълбочините, за да вади пясък и миди. Л. Галина, Л, 112-113. • Обр. На третия ден от пътуването настъпи пълнолуние. Луната ту се гмуркаше, ту излизаше от разкъсаните облаци. Г. Белев, КВ А, 326. Синята жътварка, теглена от два чифта волове, се гмурка в пшениците, ту потъне в някой валог, ту изплува пак. Цв. Ангелов, ЧД, 77. Иван Андреев се гмуркаше в тъмнината на селото. В. Пла-менов, ПА, 65.

ГМУРКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гмуркам и от гмуркам се. Когато делфините се появиха отново над водата, раненият беше изостанал още повече, гмуркането му не беше така леко и плавно. П. Вежинов, ДБ, 163. Широкоплещестите снажни аква-лангисти грижливо помагат на новата си колежка, съветват я как да постъпи при първото гмуркане, окуражават я. Морето е тихо, водата е бистра. ЖД, 1967, кн. 10, 19

ГМУРКАЧ м. 1. Човек или животно, които умеят да се гмуркат, да плуват под вода. Предвождаха ги [патиците] два патора — големи плувци и гмуркачи, със синкавозеле-ни гуши и завити като гривнички перца на опашките. О. Василев, УП, 36. Момчето ту плуваше на повърхността, ту отново изчезваше. Виждаше се, че е добър гмуркач.

2. Подводен плувец, гмурец2. Това е обяснението и на добре познатия на леководолазите и гмуркачите вид на спокойна водна повърхност отдолу нагоре: светло петно, в което е събрана светлината на целия небосклон. НТМ, 1966, кн. 211-212, 67. Сега с един пълен тласък (сякаш гмуркач поема дълбоко дъх, за да издържи дълго под вода) сърцето на България притегля кръвта й — най-жилавия неин народ. В. Мутафчиева, ИКМ, 28.

ГМУРНА. Вж. гмурвам и гмурну-вам.

ГМУРНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); гмурна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гмурнат, св., прех. Гмурвам. ГМУРНУВАМ СЕ несв.; гмурна се св., непрех. Гмурвам се. И когато наистина тапата сегиз-тогиз се гмурнуваше във водата, бай Иван хващаше веднага пръта с две ръце. Д. Калфов, КР, 69.

ГМУРЯ СЕ, -иш се, мин. св. гм5фйх се, несв., непрех. Диал. Гмуркам се; гмурам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГНАЙСИ мн., ед. (рядко) гнайс, гнай-сът, гнайса, м. Минер. Наслоени метаморф-ни скали от групата на кристалинните шисти, изградени главно от кварц, фелдшпад, слюда и др., използвани като строителен материал. Главната старопланинска верига е изградена от гранити, гнайси, варовици, пясъчници и други скали, които са силно нагънати. Геогр. VII кл, 35. Гнайсите по минерален състав приличат на гранита.. Различават се от него по това, че минералите им не са разпръснати безразборно,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл