както в гранита, а са ориентирани в плоскости. Р. Христов и др., Г, 42.
— От нем. Gneiss. — Друга (остар.) форма: г н е й с.
ГНАЙСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който е съставен от гнайси. Тук г. 3 с чукче в ръка къртеше късове от гнайсовите скали за сбирките в института си и държеше лекция на двамата студенти за геологическото строение на тая част от Родопите. Ив. Вазов, Съч. XV, 127. Наближавах Самодивата. Така се именува една остра като малък купен и силно напукана гнайсова скала. Н. Попфилипов, РЛ, 105. На самия връх трябваше да има къщица от гнайсови плочи. Н. Инджов, ПП, 20. Гнайсова обвивка. Гнайсови шисти.
ГНАЙСОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който прилича, има вид на гнайси. Гнайсовидни скали.
ГНЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който е обхванат от гняв, изпитва гняв, силно е ядосан, силно раздразнен. Той беше гневен. — Псета! — Вие пак сте се събрали да слушате дяволски учения! — извика той към селяните. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 146. Хаджи Андрея (бързо разбутва всички, доближава се до прозореца, отваря го и гневен се обръща към мнозинството) — И но-ще ли нямаме мира от вас, и ноще ли? П. Тодоров, Събр. пр П, 358. Майката скочи, почервеняла и гневна, и удари такава силна плесница на Наца, че пет-шест котки изскочиха пред очите й. М. Грубешлиева, ПП, 100. А в туй време тълпата ставаше все по-шумна, no-гневна и no-дръзка. Недоволни от масовите помилвания,.., недоволни, че вместо стотина водеха само двами-на към бесилото, турците бързаха над тях да изсипят злобата си. Зл. Чолакова, БК,
143. // За животно — който е силно раздразнен. — Скарлатов е един безобразник! — каза запъхтян Нанков, като стреляше яростни погледи на дожа, навел глава, като гневен бик. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 80.
2. Остар. и диал. Обикн. с предл. н а. Който е изпитал яд, гняв към някого и продължава да му се сърди. Ти ще си гневна на мен, ти ме презираш. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 77. И мрак обзе душата на Стоичка.. / и скиташе се все навъсен той, / на целий свят като че гневен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 92. Ти пък иди и седни си при своите кораби леки, / гневен бъди на ахайци и никак на бой не излизай. А. Разцветников, Избр. пр Ш, 18.
— На мене ли си, Русо, сордна и гневна, / на мене ли си, Русо, или на село? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 31.
3. Който изразява гняв. Падналият сокол беше неговият;.. Султанът поиска да му дадат сокола,.., поклати глава съжалител-но и ощеи веднъж хвърли гневен поглед към Косана. И. Йовков, СЛ, 34-35. Лицето му бе гневно, жестовете резки и по сърдития глас, който долетя до Юлия, тя разбра, че момиченцето нещо се караше. П. Вежинов, СО, 70. Димо се разсърди на жена си, развика се с гневен глас и за дай докаже, че той е мъж и че може да прави каквото си иска, отиде в кръчмата. К. Петканов, МЗК, 138. Колкото повече викаше, повече се разяря-ваше. Всяка гневна дума докарваше друга, no-гневна. Ив. Вазов, Съч. IX, 154.
4. Който е предизвикан от гняв. И тая жена, която беше способна и на гневни избухвания, и на голяма нежност, започна да се отнася към Захарча, като към син. Й. Йовков, ВАХ, 20. Гневно вълнение обзе Чере-шара. П. Славински, ПЗ, 84. В същия миг влезе Диамандеску. Разтревожен от гневното излизане на Раковски, той го бе последвал набързо. Ст. Дичев, ЗС I, 424. — Няма да дадем писаря!.. Писаря., няма..! — се понесе като разбита вълна далеч навън гневната глъчева на навалицата. А. Стра-шимиров, К, 46.
ГНЕВЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гневя и от гневя се. Макар че сакатите ръце на Цонча бяха слаби за борба с нейната здрава и мускулеста снага, но тя чувствуваше, че той, подир толкоз дълго гневене.., не за добро иде да я намери тук. Ив. Вазов, Съч. Vin, 126.
ГНЕВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Гневен (в 1 и 2 знач.). Сърдит бил Стоян, гневит бил / на булката си Тодорка, / щот не е рано ранила. Нар. пес., СбВСт, 488.
2. Гневлив (в 1 знач.). Ний го сякахме (мислихме) че й /.. / някой сърдит, гневит човек. ебну vn, 3.
ГНЕВЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. На когото е присъщо лесно да се гневи, който се гневи от малко; избухлив, сприхав. Вчера той отиде при баща й,.., надут, гневлив и злорек селянин. Ив. Вазов, Съч. VII, 125. — Как ще оставим общината в ръцете на вчерашни деца! — викаше Аврам Немтур, който държеше за наместника и колкото повече старееше, ставаше по-упорит и гневлив. Д. Талев, ЖС, 219. Ако чловлек е ярос-тлив и гневлив.., то не ще да има много приятели. КТЕМ, 50. // Който е присъщ на избухлив, сприхав човек. Може би стреми-телността, с която се появи пред болярите, беше повече избухване на гневлив и остър нрав или изблик на накърнена гордост. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 24.
2. Остар. Гневен (в 1, 3 и 4 знач.). А който говори с истото стремление и жестокост, която докарва гнева, той има слог огнений, и той ся вижда всякоги гневлив. С. Доброп-лодни, П, 67. Метафора е,.., кога оставим собственото значение на една дума, и употребим вместо нея друга;..; вместо гневлив, казваме, лют, остър .. и проч. Ф. Велев, КР (превод), 40. Планината пое гласа му и го върна от всички страни — някъде ясен, някъде глух и тъжен, другаде рязък и
