Page:RBE Tom3.djvu/228

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


гневлив. А. Мандаджиев, ОШ, 24. Херцогът Де-Ларма, който много пъти искаше, но не посмя и да прекъсне Фернанда, хвърли на него гневлив поглед. Н. Михайловски, ПА (превод), 116. На моста стъпяше веч моя крак, / кога, от дън от дола нечестиви, / достигна грозен глас до моя слух / и думи неприлични и гневливи, / кои не се изказват, а зачух. К. Величков, Ад (превод), 202. Благи думи не ся говорят по-мъчно от гневливи. ИЗ 1877, 1881, 101.

ГНЕВЛЙВО. Остар. Нареч. от гневлив; гневно, ядосано. — Къде ми е биволя, бе биволарко?.. —само подир твоя бивол не ходя, я? — отговаряше биволарят сърдито и гневливо. Ил. Блъсков, СК, 31-32. Най-после Ветурия гневливо го попитала: „Нема аз съм та родила за издадник на отечеството?“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 283-284.

ГНЕВЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Склонност към гневене; избухливост, сприхавост.

— Невежеството е в устата ти, затова не ме гневи. Гневливостта е щит само за слабия духом. М. Смилова, ДСВ, 96. Това се знаеше и между турците, и между българите, но всички се бояха от неговата [на кай-макамина] припряност и гневливост, никой не се решаваше да му подаде и рушвет. Д. Талев, ГЧ, 436.

ГНЕВНО. Нареч. от гневен; с гняв, много ядосано, силно раздразнено. Тя ме погледна с укор и злоба и каза гневно: — Махни се от пътя ми. Елин Пелин, Съч. П, 68. Давид Лазар така гневно го стрелна с внезапно блесналите си очи, че Любомир дори се сви в креслото. П. Спасов, ХлХ, 192. Сепва го остра автомобилна свирка. На две крачки от него е спряла кола. Шофьорът гневно го ругае и размахва ръце. М. Грубеш-лиева, ПП, 107. Двата врага [жребците] не губят време, както друг път, да се душат, да тупат с предния си крак и гневно да цвилят, а направо се нахвърлят един на друг. Й. Йовков, АМГ, 141.

ГНЕВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от гневен (в 1 и 2 знач.); гняв. Васил забави крачките си и продължи с повече гневност: — Какво ме прикотковаш? Ив. Вазов, Съч. IX, 83. Петко се вълнуваше, като я гледаше.. Струваше му се, че я овладява някаква пресилена гневност, раздута от предизвикателния и неподходящ подстъп на Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 12.

ГНЕВЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Предизвиквам гняв у някого, силно ядосвам някого. Тези неуспехи го [кмета] гневяха, той хокаше пазвантите и пъдарите и се заканваше, че сам ще иде да претърси домовете на своите политически противници. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108. Младен беше седем години по-млад от нея и тя смътно си спомняше., момчето, което гневеше съседите, защото ходеше по покривите и трошеше керемидите. А. Наковски, МПП, 106. // Рядко. Дразня, раздразвам (животно). Това гневи коня, той става неспокоен и все със свити уши, гледа назад — следи какво прави момчето. Й. Йовков, АМГ, 114. гневя се страд.

ГНЕВЯ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам гняв, силно се ядосвам. — Това не е събор за смислени люде, а сборище на калугери, фарисеи и певци — гневеше се Радомир. М. Смилова, ДСВ, 46. Не се и опитвам да разкажа за оная доброта и кроткост, която се излъчваше от нея, та всеки, който се гневеше или лудуваше, виновно свеждаше пред нея [бабата] глава. А. Дончев, ВР, 157. Таки Брашнаров подръпна черните си мустаки —и това беше знак, че се гневи. Д. Талев, ПК, 62.

2. С предл. н а. Изпитал съм гняв и продължавам много силно да се сърдя за нещо обикн. на някого. Индже се гневеше на себе си, че се подгъва и усеща жалост, и все му се струваше, че там някъде, сред тая стра-шна гора от черни кръстове, лежи Пауна и до нея малкото сукалче, разсечено от ятагана му. Й. Йовков, СЛ, 139. Идеше ми да заплача от яд и обида, гневях се на жената, че е дошла да разправя на мама всичко това... и все пак се чувствувах виновен! П. Славински, МСК, 12. Колкото повече душата на Лазар Глаушев се обръщаше към светлината — да бъде просветен, да бъде чист, смел и силен, — толкова повече се гневеше на общото примирение и покорство. Д. Талев, ЖС, 197.

ГНЕДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Тъмнориж. Конете на косъм биват врани (черни), бели, сиви, рижи, серни и гне-ди. Пч, 1871, кн. 2, 23.

ГНЕЗДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Гнездов. Гнезден начин за засаждане на дръвчета.

ГНЕЗДЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гнездя и от гнездя се; правене на гнезда. Птиците долитат до местата за гнездене обикновено през втората половина на април. Вл. Помаков, ПДП (превод), 49. Познати са случаи, при които в периода на гнезденето птиците от един и същи вид водят борба помежду си за завладяване или запазване на вече заетия участък. Биол. IX кл, 1981.

ГНЕЗДЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гнездо (обикн. в 1 и 2 знач.); гнездице, гнездце. Ето я на четвърти лист и Лисанка,.. Клечи под дървото с гнезденцето на клетич-кото Косе Босе, поглежда нагоре с хитрите си оченца и маха ли маха с опашка!... Г. Русафов, ИТБД, 105. Анко се възхити, като видя гнездото: „Ох, какво хубаво гнез-денце, ох, какви хубави яйчица!“ Ц. Гинчев, ГК, 27. Когато от гарата поехме пътя нагоре, от дървената алпийска къщурка, сгушила се като гнезденце навръх канарите, няколко алпинисти ни поздравиха с весели

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл