гласове. Ст. Станчев, НР, 21. — Аз... не ги обичам.. — Разбирам те — .. — Била си им слугиня, затова. Но това вече е минало. И аз съм бил ратай, чужд аргатин... Но сега вече си имаме гнезденце... Д. Ангелов, ЖС,
398.
ГНЕЗДЙЛКА ж. Малка къщичка за птички, обикновено окачвана на дърво. Аз много исках те [птичките] да остават и зиме в нашия двор, за да ни пеят.. Още през зимата сковах една дъсчена гнездилка. П. Славински, МСК, 83.
ГНЕЗДИЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гнездо (обикн. в 1 и 2 знач.); гнезденце, гнездце. Анко надзърна в туфата и на една трираз-сохата гюлова пръчка сред туфата съзря едно хубаво, кръгло, изплетено от сухи тревици и лика от черничеви клончета гнездице. Ц. Гинчев, ГК, 27. В клонака на явора пилето отново бе запреплитало нежната, игрива песен. Спря и притвори уморени очи. Мярна му се топлото гнездице с другарката на песнопоеца: сгушила се, ми-личката, и слуша песента. О. Василев, Т, 60.
ГНЕЗДО, мн. -а, ср. 1. Жилище на птица, което тя си прави от сламки, клечки, кал и др., в което снася и мъти яйцата си и отглежда излюпените малки. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. П, 7. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чи-рикането на врабците, които вият там гнезда. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Посред гората, в клоните на дъб столетен, / във хаоса на перести листа, / гнездо си птичка сви. К. Христов, ВС, 56. // Разш. Жилище на животно, насекомо, направено по специфичен за него начин, което му служи предимно за нощуване, събиране на храна и за отглеждане на малките. Планинската горила прави гнездото си предимно на земята или в ниските клони на дърветата. Г. Марков, ЧМ, 28. Кошът за кукуруз не трябва да лежи на земята,.. По този начин и миш труд-но ще се завъди, няма къде да свие мише гнездо. И. Радичков, СР, 129. Мечката употребява повече растителна храна. Храни се главно със сочна трева,.., а също и мед от гнездата на дивите пчели. П. Петков, СП, 56. Те [бобрите] строят ниски или високи могили в зависимост от това, дали се очаква силно или слабо повдигане на водата. Много рядко се случва, щото водата да достигне до сухото гнездо. Е. Аврамова, МС, 16. • Обр. Имаше такива горски гнезда, които даже никога не виждаха заптие в непристъпната си пазва. Ив. Вазов, Съч. УП, 68. — Подкършиха и на загорци крилата, дъще, че и най-волният им орел, дето не остави турчин да надникне над техните балкански гнезда — и той некин падна в не-вярна примка. П. Тодоров, Събр. пр П, 193. О ратници смели, о войнство несметно, / стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, / а дебне ги върла беда. К. Христов, Избр. ст, 61.
2. Прен. Собствен дом, семейно огнище. Какво ще ви давам ум — всеки си има жена и деца, трябва да си има и гнездото! — Че това гнездо на кого е? Не си ли се родил и израсъл в него? К. Петканов, X, 34. Спретната, продълговата къщица, с хубава ограда покрай пътя и малка градинка отпред,..
— ето гнездото на Йордан Балканджията. Ст. Марков, ДБ, 97. Някои от бившите жители на градчето, види се, са се престрашили и са се върнали в своите стари гнезда. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 187. Сборището на жените от нашата махала беше пред къщната ни врата.. С нечепкана вълна в подгънати престилки, с чорап или хурка в ръце, всяка от тях бързаше да притури още нещо към добрата наредба на своето гнездо. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. // Роден дом, родна къща. Който не познава изкушението на далечността, /../Не ще вкуси никога истинската сладост; / на топлината в родното гнездо, / на хляба на бащината трапеза, / на съня до майчиното коляно! Е. Багряна, ЗМ, 97. // Прен. Родно място. Че-тиринайсет години като катунари се скитаме,.. Отпънахме се един път от гнездото си, па и до ден днешен се носим, където ни завей вятърът. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. Този градец е родното място на дяда Влай-ков.. От туй гнездо е изхвръкнала неговата душа по широкия божи свят, за да се върне подир половин столетие и почне да рови пепелището на миналото. А. Кара-лийчев, СбЦГМГ, 402.
3. Прен. Обикн. със съгл. опред. Скрито място, което служи за убежище; скривалище. Върхът Българка, където четата се заседява по-дълго, е старо хайдушко гнездо на Хитов. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. — Гявури-нът, кога да е, ще падне на ръка. — Само да му разберем гнездото, дето се крие — забележи друг. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 169. Завардени са гари и вагони, / в обсада — нелегалните гнезда. / Разпрати най-изпечени шпиони / и пак от бегълките — ни следа. Бл. Димитрова, Л, 145. // Прен. Място, където се събират хора с еднакви убеждения, идеи, настроения, обикн. противоречащи на официално приетите; свърталище. По тоя начин открило се едно разбойническо гнездо с много участници — — които обирали пътниците,.., а някои и убивали. 3. Стоянов, ХБ, 118. Важните господа решиха — да разследват внимателно ония, които снощи са били на съвещанието, да блокират селото, да арестуват всички подозрителни лица и да разгромят това комунистическо гнездо, както се изрази подполковникът. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 262. Срамота е, наистина, за нас българите, да
