не можем да удържим един-два вестници в цяла свободна Румъния, дето е гнездото на българската емиграция. НБ, 1877, бр. 69, 268. „Изборът на бъдащия архиепископ още повече ме приближи към гнездото на униатите.“ УД, 28-29.
4. Със съгл. и несъгл. опред. с предл. на. Място, в което се пораждат и от което се разпространяват някакви идеи, настроения, в което цари определена атмосфера, дух. — Така свищовското читалище стана извор и на просвета, гнездо и на националната ни революция — обади се познат глас. Ст. Станчев, HP, 116. — Загоричане е черното гнездо на гръкоманството в Костурско. Цв. Минков, МЗ, 42. „Не би било възмож-но,.., в славеевото гнездо на най-чистия български език да не е опазен духът на благородството и човешкото достойнство. Велико Търново,.., отново е огнище на свободомислието и демокрацията.“ Дем., 1990, бр. 48, 1. И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд; / .. / Фенер, при такваз вест, потрепе-ра цял / и уплашен рече. Ив. Вазов, Съч. I, 193-194. // Място, което става източник за разпространение на някаква заразна болест. Мръзнаха [войниците] при Одрин цяла зима, сражаваха се двайсетина пъти, прекосяваха холерни гнезда и останаха живи, за да ги поведем сега през Брегалница. М. Кремен, Б, 32. А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. Елин Пелин, Съч. I, 76.
5. Трапчинка в градина или нива, където се поставят, садят семена или направо растения. Няколко метра пред къщата Дико изгради с нисък плет от тънки пръти нещо като малка градинка; там Елка внимателно прекопа и приготви гнезда, дето щяха да се посадят на пролет няколко малки овощни дръвчета и корени от различни цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 102. Тя правеше с мотиката дълбоки гнезда, слагаше по няколко динени семки в позасъхналата вече пръст и ги зариваше с крак. Ст. Марков, ДБ, 124. // Няколко растения, засадени и израснали заедно. Зеленееха се гнезда с картофи. Й. Йовков, ЧКГ, 102.
6. Вдлъбнато място, легло на част или детайл на механизъм, на оръжие или на други предмети. Един болт в железата като голямо черно копче се клатеше неустойчиво. Започнах да го затягам в гнездото му. Бл. Димитрова, ПКС, 63. Техниците също така подобриха и гнездата на клапите, като по този начин изключиха възможността за тяхното разслабване. ОФ, 1950, бр. 1737, 4. Той издълбаваше с ножа гнездо за капана, караше ме да събера внимателно изкопаната пръст и да я хвърля далече от това място. Ем. Станев, ЯГ, 43. Клапанни гнезда. Лавинни гнезда.
7. Воен. Със съгл. опред. Окоп или бункер за прикритие на хора и оръжия, обикн. картечници, откъдето се води бой. Прочутият Тракийски военен терен, укрепен с бункери, картечни гнезда,.., прие своите бранители още с разпалването на първите военни огнища в Европа. Д. Вълев, 3, 17. Ротният командир даде заповед за окопаване и сам наведе глава в стрелковото гнездо. П. Ве-жинов, НС, 56. Най-ясният ми спомен е един ден край брега на Драва. Тоя ден в най-предното наблюдателно гнездо на полка беше поставен на пост ефрейторът Илия Гражев. Ив. Мартинов, ДТ, 7. Войниците гърмяха срещу въстаниците с четири топа и осем картечници, но Христо почна да изпраща на всички огневи гнезда снаряди с такава точност, че им запуши устата. А. Каралийчев, НЧ, 109.
8. Езикозн. Група думи, произлизащи от един корен или обединени от съвременни морфологични или семантични връзки.
9. Остар. Място, където може да се направи воденица; воденичище (Ст. Младенов, БТР).
О Гнездо на оси; осино гнездо. Книж. Свърталище на зли, злобни хора или кръг от хора (обикн. в учреждение, предприятие или обществена групировка, партия), които пакостят и вършат злини на околните.
— Ще идеш в гнездо на оси. Аз ще ти напиша имената на няколко царски душмани, които се събират в Авраталан и мислят да разбунтуват раята. П. Стъпов, ЖСН, 222. Змийско гнездо. Книж. Свърталище на зли, опасни, непочтени, нечестни хора.
— Видя ли в какво змийско гнездо попадна Вилма? Тук има и един абат-нилаш. Ирена подозира, че той е един от убийците на мъжа й. П. Славински, ПЩ, 215. Контролно гнездо. Специален полог в птицеферма, наблюдаван всеки ден, за да се знае количеството на снесените яйца от една кокошка. Свивам / свия змийско гнездо. Книж. Създавам кръг, група от зли, непочтени хора (обикн. в учреждение, предприятие или в обществена групировка, партия), които пакостят или вършат злини на околните. Свивам <си> / свия <си> гнездо. Книж. 1. Създавам си свой дом, свое семейно огнище.
— Знаете — дигна глава той и в очите му отново светна усмивка — аз имам син, петгодишен син.. — А, значи и вие сте свили гнездо? — тихо промълви младата жена. К. Константинов, Избр. разк., 113-114.
— Губим си младините, бай Василе.. Кога ще свием гнездо, кога челяд ще отгледаме, кога и ние ще разберем нещо от този божи свят... Ст. Дичев, ЗС П, 142. 2. Намирам убежище, настанявам се някъде. И някъде всред тази верига се намираха усойни и непристъпни скали, в които бе свил гнездо партизанският щаб — четворка от безстрашни и силни мъже. Д. Димов, Т, 691.
