Безгрижието скоро сви гнездо във всяка душа. И. Йовков, Разк. П, 124.
ГНЕЗДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до гнездо (в 1 знач.). Женските [чинки] долитат малко по-късно и тогава в гората може да се наблюдават „боеве“ между мъжките за запазване на гнездовия участък. Вл. Помаков, ПДП (превод), 88. Щъркелите вече са се завърнали. С тракането на клона си те приветствуват свещената бащина земя,.., носят гнездов материал, трупат клон след клон, ако изграждат нов семеен кът, или пък се задоволяват само да ремонтират старото гнездо. ВН,
1961, бр. 2985, 4.
2. За птица — която снася яйца и отглежда малките си в гнездо. По-добре бяха птиците, че за тях имаше повече клони, но само за гнездовите птици. Що се отнася до хра-лупните птици, положението им беше много по-трагично от положението на животните. Н. Хайтов, ШГ, 190-191.
3. За който е характерно подреждане, разполагане на гнезда (в 5 знач.); гнездови. Гнездов метод. Гнездов посев.
О Гнездов период. Период при птиците на правене на гнезда, снасяне на яйца и отглеждане на малките.
ГНЕЗДОВИ, -а, о, мн. -й, прил. 1. За който е характерно подреждане, разполагане на гнезда (в 5 знач.); гнездов. Гнездова сеитба. Гнездова царевица. Гнездови сеялки. Гнездови участък. Гнездово засяване.
2. Езикозн. За който е характерно подреждане, разполагане на гнезда (в 8 знач.). Речникът е изработен по гнездова система.
— От рус. гнездовой.
ГНЕЗДОВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на гнездо, който е подобен по вид на гнездо.
ГНЕЗДОВИЩЕ, мн. -а, ср. Място, където се намират гнезда на много птици. Когато ловът завърши, те напускат водата и се изкачват със забележителна бързина и ловкост.. Но все пак пингвините често падат, подхлъзват се надолу, но в края на краищата ятото се връща в своето гнез-довище. Е. Аврамова, МС, 28.
ГНЕЗДОВО. Нареч. от гнездов (в 3 знач.); на гнезда. Тази година .. са засети гнездово 450 дек. царевица. ОФ, 1950, бр. 1761,4.
ГНЕЗДОСЕЯЛКА ж. Сел.-стоп. Редова сеялка, която засява във всеки ред на групи по няколко семена в едно гнездо.
ГНЕЗДЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гнездо (обикн. в 1 и 2 знач.); гнезденце, гнездице. Малка птичко треперлива, / що уплашена цвъртиш /.. / Падна слабо ти гнездце. Ив. Вазов, Съч. Щ, 56. „Да — помислих си аз, — злочесто е сега това селце, тъмни, невежи, голи са жителите му... ала до ще добър ден, когато млади сили като Милка ще нараснат повече и тогава това хубаво долище ще заприлича на истински рай, на едно хубаво, честито гнездце с просветени, богати и доволни селяни...“ Хр. Максимов, СбЗР, 14.
ГНЕЗДЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех.
1. За птица — правя, вия гнездо. Някои птици строят гнездата си на закрито. Такива са например кълвачите. Те гнездят в дупки, издълбани в стъблата на дърветата. М. Йосифов, ЗФБ, 19. И двата вида ве-трушки [птици] гнездят по сградите на селищата и рядко по дърветата в природата. Черношипата понякога обича да се настанява в чужди гнезда. Ст. Дончев, ПНД,
36. Знайте, че не всички птици гнездят по едни и същи места. Едни от тях обичат да си вият гнездата високо по дърветата. Ив. Димитров, ОП, 25.
2. За птица — снасям яйца, мътя и отглеждам малките си. Щъркелите, които гнездяха по дърветата, летяха уплашени ниско над къщите и все още не смееха да кацнат в гнездата си. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш,
290. Скиташе из планината да дебне дивеч,.. да лови диви гълъби из хралупите на дъбовете, дето тия птици гнездяха. Ем. Станев, ПЕГ, 59. По времето, когато синигерите гнездят, двойката родители прелита около 350-380 пъти, за да храни малките си. ВН, 1958, бр. 2063, 4.
ГНЕЗДЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. 1. Обикн. за диви животни — имам свърталище, крия се, потулвам се. Тукашните букови лесове не се намират никъде в България. В техните непристъпни и мрачни самотии се гнездят мечки, диви свини. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 96. — На, днес-утре, разправя тя на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей; къща ще се порути, двор ще обрасне в буренак — таласъми ще вземат да се гнездят в нея... П. Тодоров, И I, 74. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, /.. / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.7/ Приютявам се, подслонявам се някъде. От другата страна притиснат [Искър] от надвиснали разноцветни и разноформени гиганстки скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада. Ал. Константинов, Съч. I, 241. Сам-тамо под скали, където полегат/се спуща пустий бряг, едвам се забелязват / следи от съсипни. /.. / Дали не планински тъдявашен юнак / там нявга се й гнездил със своято дружина. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 15.
2. Прен. Поет. За чувство, настроение, идея, мисъл и под. — завладявам за дълго, прониквам дълбоко и съществувам скрито, потайно. Радостта не намира почва в сърцето му — .. — дето се гнезди червеят на някоя вековечна мъка. Ив. Вазов, Съч. IX,
3. Страхът още може да се гнезди в сърцето, докато имаш надежда да живееш. В.
