ГМУРЕЦ1, мн. -рцй, след числ. -реца, м.
1. Само мн. Зоол. Разред водни птици с удължена странично сплесната човка, с крака, разположени далеч назад, които живеят почти само във водата, правят плаващи гнезда и се хранят с риба и водни насекоми. Руеорос1е8.
2. Отделен представител на този разред птици. Над водата се виеха водни кончета и цели ята комари. Това привлече хиляди щъркели,.., гмурци, дори чайки. П. Здравков, НД, 28. На значително разстояние от нас плуват гмурци. Колкото и да се мъчим да ги доближим, не можем да успеем. В. Бе-шовски и др., ЕП, 39. — Замятаха се рибите, гмурецът / се крие под водата. Буря иде. Д. Стоевски, ВТ (превод), 25.
◇ Гмурец рогач. Водна птица с раздвоена качулка на главата, на врата с якичка от удължени кафявочервени пера и с плавателна ципа около всеки пръст; дългъч. РосНсерБ сп81аШ8. Малък гмурец. Водна птица с предимно канеленокафява перушина, бял ко-ем и с плавателна ципа около всеки пръст. осИсерв шйсоШб.
ГМУРЕЦ2, мн. -рцй, след числ. -реца, м. Гмуркач. Както всички корморани, така и нелетящият галапагоски вид е не само великолепен плувец (..), но и превъзходен гмурец. На сушата обаче се движи крайно несръчно, тромаво и смешно. Н. Боев, Г, 60-61. Фактът, че при своето бързо гмуркане ка-шалотът за разлика от леководолазите не изпитва „кесонна“ болест, поставя пред гмурците още една мечта за реализиране — за утрешно обезопасено и бързо гмуркане без скафандър до непознатите океански дълбини. ВН, 1964, бр. 3866,4.
ГМУРКАМ, -аш, несв., прех. Много пъти последователно и с бързо движение, изведнъж потапям нещо под вода. В съзнанието му се тълпяха и боричкаха само спомени за вода, за реки, за вирове, дето той с такава ловкост беше гмуркал тънкото си жилаво тяло. Г. Караславов, Избр. съч. I,
142. Кирил само се любуваше на краставиците и ги гмуркаше към дъното [на чебъ-ра], но друго не мислеше да прави. Т. Хар-манджиев, КЕД, 174.
ГМУРКАМ СЕ несв., непрех. Много пъти и с бързо движение, изведнъж се потапям (обикн. с главата надолу) в дълбока вода. Младежите често подаваха глави над водата, за да си поемат въздух, и отново се гмуркаха. М. Марчевски, ОТ, 134. Понякога рибите излитаха като птичета, налапваха някоя невнимателна мушица и пак се гмуркаха. П. Стъпов, ЧОТ, 84. Мечката обича да се къпе и умее да плува добре, като се гмурка надълбоко и остава дълго под водата. П. Петков, СП, 56. Иван учеше Васко да прави скокове, да се гмурка в дълбочините, за да вади пясък и миди. Л. Галина, Л, 112-113. • Обр. На третия ден от пътуването настъпи пълнолуние. Луната ту се гмуркаше, ту излизаше от разкъсаните облаци. Г. Белев, КВ А, 326. Синята жътварка, теглена от два чифта волове, се гмурка в пшениците, ту потъне в някой валог, ту изплува пак. Цв. Ангелов, ЧД, 77. Иван Андреев се гмуркаше в тъмнината на селото. В. Пла-менов, ПА, 65.
ГМУРКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гмуркам и от гмуркам се. Когато делфините се появиха отново над водата, раненият беше изостанал още повече, гмуркането му не беше така леко и плавно. П. Вежинов, ДБ, 163. Широкоплещестите снажни аква-лангисти грижливо помагат на новата си колежка, съветват я как да постъпи при първото гмуркане, окуражават я. Морето е тихо, водата е бистра. ЖД, 1967, кн. 10, 19‘
ГМУРКАЧ м. 1. Човек или животно, които умеят да се гмуркат, да плуват под вода. Предвождаха ги [патиците] два патора — големи плувци и гмуркачи, със синкавозеле-ни гуши и завити като гривнички перца на опашките. О. Василев, УП, 36. Момчето ту плуваше на повърхността, ту отново изчезваше. Виждаше се, че е добър гмуркач.
2. Подводен плувец, гмурец2. Това е обяснението и на добре познатия на леководолазите и гмуркачите вид на спокойна водна повърхност отдолу нагоре: светло петно, в което е събрана светлината на целия небосклон. НТМ, 1966, кн. 211-212, 67. Сега с един пълен тласък (сякаш гмуркач поема дълбоко дъх, за да издържи дълго под вода) сърцето на България притегля кръвта й — най-жилавия неин народ. В. Мутафчиева, ИКМ, 28.
ГМУРНА. Вж. гмурвам и гмурну-вам.
ГМУРНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); гмурна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гмурнат, св., прех. Гмурвам. ГМУРНУВАМ СЕ несв.; гмурна се св., непрех. Гмурвам се. И когато наистина тапата сегиз-тогиз се гмурнуваше във водата, бай Иван хващаше веднага пръта с две ръце. Д. Калфов, КР, 69.
ГМУРЯ СЕ, -иш се, мин. св. гм5фйх се, несв., непрех. Диал. Гмуркам се; гмурам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНАЙСИ мн., ед. (рядко) гнайс, гнай-сът, гнайса, м. Минер. Наслоени метаморф-ни скали от групата на кристалинните шисти, изградени главно от кварц, фелдшпад, слюда и др., използвани като строителен материал. Главната старопланинска верига е изградена от гранити, гнайси, варовици, пясъчници и други скали, които са силно нагънати. Геогр. VII кл, 35. Гнайсите по минерален състав приличат на гранита.. Различават се от него по това, че минералите им не са разпръснати безразборно,