после, той не помнеше, защото бе в най-гъстата гмеж. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П,
289. Там [в града] гмежът на улиците щеше да го задуши, а тука просторите разкриваха душата му и я правеха също тъй прос-торна. Ст. Чилингиров, РК, 96. На отсрещната страна на улицата имаше наредени дюкяни,.. Пълни с шум и гмеж през деня, в тоя вечерен час говорът и движението в тях бяха стихнали. Д. Спространов, С, 13. Само бързеят приплисна, като поде глухата му въздишка, за да я понесе надолу, сред гмежа на преливащите се вълни — надолу и все по-надолу. А. Христофоров, А, 293.
3. Шум от едновременно високо говорене, викове и под. на много хора, събрани на едно място; глъчка, глъч. Но неговите думи потъваха в общия гмеж, подет от няколко словесни огнища: едни отправяха най-обид-ни думи срещу противниците си, а други спореха между себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 163. И не е ли тъжно сега,.., когато за миг си припомните всичко това, приютени нощем сред развалините на едно пусто село, където дене се чува само гмежът на стотици възрастни мъже — войници, а ноще става тихо. Д. Калфов, ПЮН, 22. Между гмежа на децата се чуваха и гласовете на учителите. Ст. Чилингиров, РК, 141.
ГМЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Прил. от гмеж. Гмежен рой. Гмежни тълпи.
ГМЕЖНО. Нареч. от гмежен.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ГМЕЧА, -иш, мин. св. гмечйх, несв., прех. Диал. Мачкам, притискам, натискам нещо, за да го смачкам, омачкам; гмечкам, гнета. Току от кай що беше я гледал, коза се препраила на една голема сенка и току му се върлила сенката на него озгора.. Го газило сенището, го гмечило, дори му втасало. Нар. прек., СбНУ УП, 147. гмеча се страд. Колко силно това мнение се отличава от теориите на толкова наши поли-тикани, които в народа съглеждат само тесто, способно да се гмечи и точи, и превива в каквито обичаш форми! Ив. Шишма-нов, СбЦГМГ, 62.
ГМЕЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гмеча и от гмеча се; мачкане, гмечкане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГМЕЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Гмеча, гнета, гмечкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГМЕЧКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гмечкам и от гмечкам се; мачкане, гмечене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГМУРАМ, -аш, несв., прех. Диал. Гмуркам. Брязка започна да си играе:.. — само главата си задържаше над водата и зяпва-ше срещу слънцето, пръхтеше.., гмураше и нея под водата и по няколко минути я нямаше никаква, което предизвикваше възторг у биволарчетата. Ил. Волен, МДС, 97-98.
15 Речник на българския език, т. III
ГМУРАМ СЕ несв., непрех. Гмуркам се; гмуря се. Тая заран,.., тя [майката] мами непослушните патета, за да ги нахрани. Но пред тепсията с мамулената каша те предпочитат да се гмурат в лочника или да тичат подир мухите. А. Муратов, НТС, 12.
ГМУРАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гмурам и от гмурам се; гмуркане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГМУРВАМ, -аш, несв.; гмурна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гмурнат, св., прех. Потопявам нещо изведнъж, с едно движение изцяло във вода. Той гмурна главата си в бистрата вода. А Детето гмурна калната играчка в басейнчето. гмурвам се, гмурна се страд.
ГМУРВАМ СЕ несв.; гмурна се св., непрех. С бързо, рязко движение (обикн. с главата напред) изведнъж се потопявам изцяло в дълбока вода. — Тя, видрата, много чува, макар че ушичките й са мънички. И вижда като котка в тъмното. Усети ли те, на-часа се гмурва и повече не излиза на това място. Ем. Станев, К, 17. Йонко никога не можа да разгледа отблизо тия големи черни птици.. Ако някой с лодка се приближеше към тях, те бързо се гмурваха във водата, плуваха под нея като стрели и много дълго не излизаха на повърхността. П. Славински, МСК, 101. Златан се бухна веднага в едно дълбоко място,., и след малко се показа на противоположния край [на реката].. Златан отново се гмурна да търси риба. К. Константинов, СЧЗ, 87. Пое [Кам-беров] въздух и отново се гмурна в дълбочината. А. Гуляшки, Л, 10. • Обр. Пеперудата игриво се гмурва в трептящия въздух. Ст. Марков, ДБ, 85. Марин се надигна, но не погледна, накъдето викаха, а надолу към пътеката, която извива сред жълтите стърнища и се гмурва под зелената шатра на селото. Ив. Венков, ХКН, 35. Мярва се семафор: вратите на тунела са отворени. И локомотивът се гмурва под земята. ВН, 1958, бр. 2185, 2. Колата ни се отбива вляво и след малко се гмурва в „зелената пяна“ на буйната Близнашка гора. ПЗ, 1981, кн. 10, 17.
ГМУРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гмурвам и от гмурвам се. И толкова риби с толкова краски.. Те отново изплуваха от кораловите дупки,.., изплашени от внезапното гмурване на плувеца, въртяха се пред очите му, замайваха погледа му. П. Бобев, К, 111-112. Пръв се спусна под водата Попов.. Едва на третото гмурване той успя да открие бетонното желязо и измъкна края му над водата. РД, 1960, бр. 130, 2.
ГМУРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гмуря се; гмуркане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
