миров, К, 58. Из дола край реката при Ма-левския път идеше голяма глъчева, а отгоре из пътеката от към егреците изведнаж се чуха да цъкат пушки. А. Страшимиров, ЕД, 196.
ГЛЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който е изпълнен с глъч, шум. И как мъчително те дирех сред безброя / по гмежни пътища, по глъчните стъгди! П. К. Яворов, Съч. I, 168.
ГЛЪЧКА ж. 1. Само ед. Шум от едновременно високо говорене, викове и под. на много хора, събрани на едно място; врява, виканица, глъч, гълчава. Не мина и половин час и кръчмата се изпълни със страшна глъчка. Приказваха всички, на едно "място се караха, на друго — пееха. Й. Йовков, ВАХ, 82. Глъчката тука беше тъй голяма, че никой с никого не можеше да се чуе. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Ваканцията бе свършила, бялата училищна сграда се бе изпълнила сякаш до самия покрив с радостната и развълнувана глъчка на учениците. П. Ве-жинов, СО, 195. От селището долиташе сподавена глъчка от човешки гласове, скърцане на коли. Д. Димов, Т, 693.
2. Сърдито, високо говорене, обикн. с каране, навикване на някого; глъч. И въз сичко туй колко глъчки, колко псувни и навиква-нета получават ратаите от своите госпо-даре и господарки! Т. Влайков, Съч. П, 91. И туку нечаено в потъмнелия му ум зеха да се нижат глъчките на дяда му, че човек няма да стане, че две на едно няма да събере... П. Тодоров, И I, 118. Научен да се закача с момите, той не се стърпял да не закачи и нея,.. Това го направил той нарочно да я уплаши и, разумява се, и да чуй от нея обикновените сръдни, глъчки, клетви, като от други момичета. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 19. Отначало оплаквахме са, скачахме, викахме срещу кайметата, а сега вече привикнахме да ги приемаме без глъчка и със смирение. НБ, 1877, бр. , 256. Те [игумените] можали да наказват манастирските хора с глъчки, мъмране, глоби, даже и със затвор. СбНУ ХХХШ, LIX.
ГЛЪЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Ос-тар. Който е с много глъч, шум; шумен, глъчен. Веселбата бе и пияна, и глъчлива.
Н. Бончев, ТБ (превод), 23. Същата вечер той бе поканен на вечеря от една госпожа, на която духът и талентите бяха познати отвън отечеството й,.. Там свободата беше срамежлива, веселбата не беше глъчлива. Й. Адженов, ВК (превод), 113-114.
2. Диал. Който обича да гълчи (Ст. Младенов, БТР).
ГЛЪЧНЯ ж. Остар. Глъчка (във 2 знач.). Тя им благодареше с един сладък начин и за най-малките услуги, които те правеха задоволно; и когато трябваше да ги накара пак да я послушат, тя го правеше без глъчня. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 168.
ГЛЮКОЗА ж. 1. Биол. Хим. Гликоза (в
1 знач.); гроздова захар. Дървесината и нишестето са изградени от едно и също изхо-дно вещество — глюкоза. Хр. Одисеев, ТА, 58. Учените предполагат, че фосфоглице-риновата киселина е предшественик на по-сложните въглехидрати фрукоза и глюко
за. НТМ, 1968, кн. 4, 17. Глюкозата се съдържа в по-големи количества в плодовете (главно гроздето) и в меда.
2. Мед. Кристално праховидно вещество със сладък вкус, получено при хидролиза на нишесте, водният разтвор на. което се използва в медицината, като се инжектира венозно. Глюкозата се усвоява лесно, затова се използва за венозно хранене на тежко болни. А Направиха ми система с глюкоза. Банка с глюкоза.
3. Гъст прозрачен сироп, получен при непълна хидролиза на нишесте (обикн. от царевица, картофи и др.) и използван при производството на захарни изделия; гликоза.
— От гр. yXdkvç 'сладък'.
ГЛЮКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до глюкоза, който съдържа глюкоза; гликозен. Глюкозен разтвор. Глю-козен сироп.
ГЛЮКОМЕР м. 1. Уред за определяне на концентрацията на глюкоза в пресния гроздов сок (шира).
2. Мед. Уред за измерване на кръвната захар. Вътрешното разузнаване на споменатите фирми, вносителки на глюкомери, се вдигна на бойна нога. ДТ, 1998, бр. 182, 11.
ГЛЯДАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Гледане. Той [еленът] за глядане не иска никакъв труд, защото ся храни с мъх, който рови изпод снега. Лет., 1871, 113.
ГМЕЖ, гмежтй, мн. няма, ж. и гмèж, гмèжът, ^¿жа, мн. няма, м. 1. Само ж. Голямо множество от хора, животни, струпани в тясно пространство, които обикн. се движат хаотично, безредно; гъмжило. Движех се сред пъстролика гмеж и както ръцете, така и всичко ми беше чуждо и безразлично. М. Вълев, ПСС, 14-15. Все по-често нагретите пушки и пищали на въстаниците отказваха да гърмят, а каменните отломки, мятани отгоре, само забавяха, но не можеха да спрат упоритата гмеж, която пъплеше по стръмнината... Д. Рачев, СС, 233. • Обр. Иззад планината на югозапад се чу първата гръмотевица и се зададоха със застрашителен тътнеж на космати стада облаци,.. Затъмни се небото от тях. Кирил се загледа в тая внезапно появила се небесна гмеж и го обзе тревога. Т. Харманджиев, КВ, 348.
2. Хаотично, безредно, обикн. шумно движение, блъскане на много хора, превозни средства, предмети, които са струпани на ограничено по размери място. Какво стана
