ГЛЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: Глътъчно дишане. Зоол. Дишане при някои по-нисши гръбначни животни (напр. жабите), при което глътката ак-тивно подпомага приемането на въздуха. При лаврите на опашатите земноводни скоро се прибавя и глътъчното дишане, а след метаморфозата дишат с бели дробове. Л. Христов, 3, 22. Глътъчни зъби. Зоол. Зъбите на шарановите риби, които се намират в задната част на устната кухина, която преминава в глътка. От устата [на шарана] храната попада в глътката, където започва стриването й от глътъчни зъби. Зоол. УП кл, 68.
ГЛЪФАМ, -аш, несв., прех. Диал. Ям лакомо; лапам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛЪФАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от глъфам; лапане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛЪФАЧ м. Диал. Лаком човек; лаком-ник, лакомец.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЛЪФАЧКА ж. Диал. Лакома жена, ла-комка, лакомница.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЛЪХНА, -еш, мин. св. -ах, несв., неп-рех. 1. За звук, мелодия, глас, шум и под. — постепенно намалявам силата си, ставам потих, преставам да се чувам ясно; затихвам, замирам, заглъхвам. А песента се ширеше,.. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше. Елин Пелин, Съч. I, 162. Само музиката гърмеше отпред, звуците се сипеха като ридание и ту глъхнеха от вятъра, ту се засилваха... Н. Кирилов, ПД, 102. Хората търсеха по двора, по бараките, по запустелия обор. Гласовете им ту глъхнеха, ту се извисяваха. М. Грубешлиева, ГР, 177. В далечината се чуеше цвилене на жребец, ала и то трепетливо се късаше и глъхнеше в предвечерната тишина. Ст. Дичев, ЗСII, 9.
2. За селища, улици, сгради и под. -— намирам се в пълна тишина и покой, без всякакви признаци за живот. Навън валеше ситен сняг. Затрупаното село глъхнеше сънено под топлата снежна покривка. А. Каралий-чев, ПС Ш, 7. Беше още в първите часове на нощта, но тия по-странични улици глъхнеха безлюдни в студената, враждебна тъмнина на ноемврийската нощ. Д. Талев, ГЧ, 89. Вратите затворени, кулите пусти. Ни рог, ни звън. А само преди два дни и крепостта, и цялата околност ехтяха от волна глъчка.. Сега болярският дом глъхнеше зад залостените врати. М. Смилова, ДСВ, 91-92. Той излезе от кръчмата и пое към реката.. Тук по това време не се мяркаше жива душа. Отстрани глъхнеха изоставените вече овощни и зеленчукови градини. Г. Караславов, ОХ I, 122. Напечено от слънцето, полето глъхнеше в мараня, безлюдно и пусто. Ст. Марков, ДБ, 124. Глъхнали са в сън поля безбрежни, / само будно още бди селото. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99.
3. За нива, градина, гора и др. — обраствам с много бурени, плевели. Широкият двор глъхнеше в трева и бурен. И. Йовков, Ж, 1945, 161. Нивите й — и колкото бяха — не смогваше да ги прехвърля. Едни даваше на изполица, други глъхнеха в едри буреняци, а трети едва-едва пречопляше. Ил. Волен, ДД. 50.
4. Прен. Не се развивам, загивам духовно, като личност, поради лошите условия и неблагоприятната среда, в които живея. Вяра в безсилие. Ах, аз тука глъхна, умирам, чезна като орел с подстригани криле. Ив. Кирилов, Ж, 41. Без бибилиотека учителят глъхне, защото се прекъсва нишката на образованието му, щом излезе от училището.
Н. Бончев, Съч. I, 87. Из отечеството ни, както и вън от него глъхнат или без всякаква полза за народното ни просвещение прекарват времето си доста учени бълга-ре. ПСп, 1876, кн. 11-12,228.
ГЛЪХНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от глъхна.
ГЛЪХНЕЯ, -ееш, мин. св. няма, несв., непрех. Индив. Постепенно глъхна, заглъхвам. В глухата зловеща тишина / глъхнее техний вик — стена го о стена / отблъсне, през дувар отметне го по двори / и тамо спотаи. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 134.
ГЛЪЧ, глъчът, глъча, мн. няма, м. и глъч, глъчта, мн. няма, ж. Глъчка. На сутринта от кьошковете изведнъж наизлязо-ха жени и деца, насядаха във файтоните и глъч разбуди каменния двор. Ст. Сивриев, ПВ, 148. От двата тесни прозореца,., влизаха утренното слънце и многогласният смесен глъч на селяните. Ст. Загорчинов, ДП, 92. От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше глъча, пукотите, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движението. Ив. Вазов, Съч. X,
103. Събуди го пъстрата глъч на разроения стан. Коларите викаха сърдито, прислужниците се караха, сановниците, съветниците и близките на владетеля се разхождаха нагоре-надолу. Г. Караславов, Избр. съч. V, 264-265. Двете ми оратчета, събудени от високата глъч на татя, гледаха с удивление ту мене, ту новата ми премяна. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 10. Нявга, в село, светлините и глъчта стигаха до мегдана чак. Г. Стоев, ЦЗ, 138.
ГЛЪЧЕВА, мн. няма, ж. Индив. Глъчка, глъч, гълчава. А когато селяните почнаха да шумят по десятъка и да се застояват късно в кръчмите, Балашев също почна да се вслушва в тяхната глъчева. А. Страши-
