се носи на пояса. Там, на масата, беше повалена една вулия, пълна с барут, забравена от въстаниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Препасани с кожени вулии, .., наметнати с дълги чепкени и къси прерязани пушки на рамо, те приличаха на плячкаджийска сган. П. Константинов, ПИГ, 204.
3. Диал. Трапецовиден дървен съд за грозде, който се носи на гръб. Часът наближаваше три. Из лозята се мяркаха забрадки, сламеници, каскети, дървени вулии и кошници. Ем. Станев, ИК III, 69.
— От лат. Ьи1§а ’кесия, дисаги’ през гр. (ЗобА/уих (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,79.
ВУЛКАН м. Дълбок отвор върху земната повърхност, образуван от разтопена магма, горещи пари, газове, минерали, пепел и др., които изригват с голяма сила от недрата на земята непрекъснато или понякога и се натрупват като конусовиден връх, планина или щит. Когато робите грабнаха оръжието да се бият за своята свобода, той ги отведе на оная планина, където димеше вулканът Везувий. А. Каралийчев, ТР, 154. Днес на учените са известни общо 624 дей-ствуващи вулкана по земното кълбо. От тях 546 се намират на сушата, а 78 са подводни. Хр. Тилев, В, 25. Пукнатините на земната кора или ямите, през които пробива навън огненоводното вещество на вътрешността на земното кълбо, наричат се вулкани. К. Смирнов, 3, 18. • Обр. Накипелият вулкан от страдания в гърлото му [на Огнянов] се изля в горещ поток сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 179. На гняв презрителен вулкана / в сърце надменно погаси. Т. Траянов, П, 27.
О Активен (действащ) вулкан. Геол. Вулкан, който периодично изригва. Изгаснал (угаснал) вулкан. Геол. Вулкан, който никога не изригва. Спящ вулкан. Геол. Вулкан, който не е напълно угаснал, тъй като рядко, случайно дейността му се активизира. Щитовиден вулкан. Геол. Вулкан, който изхвърля тъмна рядка лава от разтопени базал-тови скали и образува полегат склон, подобен на щит.
— От лат. собств. — Друга (остар.) форма: волкан.
ВУЛКАНЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулкан; вулкански. Рев вулканен ще раз-тръсне / земя и небеса. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 79. Вулканен канал. Вулкане-но гърло.
ВУЛКАНИЗАТ м. Техн. Каучук или каучукови изделия, които са били подложени на вулканизация. Вулканизатът .. притежава по-добри електроизолационни свойства. В. Кабаиванов и др., ТП, 252.
ВУЛКАНИЗАТОР1 м. 1. Разг. Уред, приспособление за поправка, лепене на каучукови изделия, предимно на автомобилни гуми.
2. Техн. Рядко. Химическо вещество като сяра, селен, серен хлорид и др., с което се извършва вулканизация на суров каучук. За изолационни цели се използува каучукова смес от суров и синтетичен каучук, вулканизатор (сяра, тиуран) .. и др. Каучуковата изолация има добри електрически електроизолационни и механични свойства. Ел XI кл, 1965, 37.
ВУЛКАНИЗАТОР2 м. Разг. Човек, който се занимава с вулканизиране на автомобилни гуми.
ВУЛКАНИЗАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от вулканизатор! (в 1 знач.). Вулканизирането [на автомобилни гуми] се извършва по следния начин: почиства се мястото около повредата, .. поставя се лепенката така, че повреденото място да бъде в центъра на лепенката, стяга се с вулканизаторната скоба. В. Вълев, ЕА, 228.
ВУЛКАНИЗАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Техн. Който се отнася до вулканизатор1 и до вулканизация. Вулканизаторско предприятие.
ВУЛКАНИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до вулканизация, предназначен е за вулканизация. Вулканизационна апаратура. Вулканизаци-онна преса. Вулканизационен котел. Вулка-низационен агрегат. Вулканизационни лепенки.
ВУЛКАНИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. Гореща или студена обработка на суров каучук чрез сяра и други вулканизационни агенти, в резултат на която той придобива важни технически качества — еластичност, твърдост, изолационни свойства и др., превръща се в гума; вулканизиране. Естественият каучук, нагрят със сяра, рязко подобрява качествата си .. Този нов продукт впоследствие беше наречен гума, а самият процес — вулканизация. Пр, 1954, кн. 1, 41.
ВУЛКАНИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам вулканизация на каучук, за да се подобрят физико-механичните и експлоатационните му качества.
2. Разг. Поправям, лепя гумени изделия с нагорещен каучук. Велосипедни гуми лепи [Сома], плондири вулканизира. В. Пламе-нов, ПА, 100. вулканизирам се страд. Автомобилните гуми се вулканизират, като се поставят в преси и се обработват по специален начин.
ВУЛКАНИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вулканизирам като прил. Който е бил подложен на вулканизация. Вулканизиран каучук.
ВУЛКАНИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вулканизирам и от вулканизирам се; вулканизация. Вулканизиране на каучук с помощта на атомна енергия. ВН, 1958, бр. 2275,4.
ВУЛКАНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Съвкупност от процеси, свързани с
