движението на огнетечната маса, (магмата) и с нейното изливане на земната повърхност във вид на лава заедно с газове, водни пари, вулканска пепел и др. Вулканизмът е резултат на сложни процеси, свързани с проява на вътрешната енергия на Земята. К, 1963, кн. 3, 13. Неотдавна върху Луната са били забелязани вулканични явления и можем да се надяваме, че ракетните изследвания ще помогнат на учените да разрешат проблема за лунния вулканизъм. РД, 1959, бр. 261, 3. Активен вулканизъм. Пасивен вулканизъм.
ВУЛКАНИ`ТИ обикн. мн. Геол. Скали, образувани от застинала лава. Застиналата лава образува масивни вулкански скали, които за краткост наричаме вулканити. Геол. IX кл, 1951, 89.
ВУЛКАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до вулкан; вулкански, вулканически, ефузивен. Вдясно се провиждаше дългият полегат хълбок на Братан, .. а по-нататък нагънати планински вериги, остри вулканични конуси, голи бърда. П. Вежинов, НС, 235. Вулканична пепел.
2. Който се отнася до вулканизъм; вулканически. Само островите от вулканичен произход са красиви, с планини, реки и долини, с разкошна растителност. М. Марчевски, ОТ, 32. Вулканични скали. Вулканична област.
3. Прен. За чувства — много бурен, мощен, ярко проявен. И застиналата лава в тая страна ми говори за вулканични страсти, за огнени чувства, за революционни трусове. Л. Стефанова, ВМД, 5. Ракията възпламеняваше душата му, по-скоро отприщваше една вулканична жизненост. А. Гуляшки, ЗР, 34. Какви ще бъдете? Ще останете ли докрай верни на тази своя вулканична обич и вулканична омраза и тогава, когато ще бъдете извън опасността? К. Странджев, ЖБ, 121.
◇ Вулканична бомба. Геол. Едър къс от вулканична лава, изхвърлен по време на изригване.
ВУЛКАНИ`ЧЕСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил. Вулканичен, вулкански, ефузивен. Вулканическо изригване. Вулканическа почва.
— Друга (остар.) форма: волкани`чески.
ВУЛКАНОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Който е от вулканичен произход. Вулканогенна скала.
ВУЛКАНОГЕ`ННО. Геол. Нареч. от вулканогенен. Манганолитите се срещат във вид на слоеве .. Разделят се и на морски, езерни, блатни .. и вулканогенно утаени. Г. Георгиев, П, 219.
ВУЛКАНОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, който изследва произхода и дейността на вулканите. Напоследък вулканолозите изследват изгасналия вулкан Килауеа на Хавайските острови. Ц. Цанев и др., ЧП, 105. Група учени под ръководството на известния .. вулканолог Харун Тазиев са конструирали система от уреди, с помощта на които ще може да се установи кога един вулкан ще изригне. ВН, 1961, бр. 3060, 4.
ВУЛКАНОЛО`ЖКА ж. Жена вулканолог.
ВУЛКАНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до вулканология; вулканологически. Вулканологичен наблюдателен пункт.
ВУЛКАНОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Вулканологичен. Вулканологическа обсерватория. Вулканологическа станция.
ВУЛКАНОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука, която изучава произхода, дейността, разпространението на вулканите и състава на изригнатите продукти.
ВУЛКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулкан; вулканен, вулканичен, ефузивен. В Източните Родопи се е развила силна вулканска дейност, в резултат на което са се образували богати рудни залежи. Геогр. VII кл, 6. Вулканските планини са образувани от затвърдяването на вулкански материали. Такива са Везувий, върховете Елбрус и Арарат. Р. Христов и др., Г, 20. След застиване на лавата се образуват вулкански (ефузивни) скали. Р. Димитров, РЗН, 11. Вулканските острови са образувани от материали, изхвърлени при изригването на подводни вулкани. Геогр. V кл, 22. Вулканско изригване.
◇ Вулканска бомба. Остар. Вулканична бомба.
Вулкански комин. Геол. Кръгъл процеп в земята, откъдето изригва земната магма. Той [кратерът] е свързан с вътрешността на земята чрез гърло или вулкански комин. К., 1963, кн.З, 13.
— Друга (остар.) форма: волка`нски.
ВУЛКАНФИ`БРОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулканфибър. Вулканфибров куфар. Вулканфибров варел.
ВУЛКА`НФИБЪР, мн. няма, м. Техн. Еластичен непромокаем картон, който се получава при специална обработка и пресуване на влакнести материали (като целулоза) и се използва за направа на куфари, в електротехниката и др.; фибър. Вулканфибърът представлява твърд от светлокафяв до тъмнокафяв материал, притежаващ добри механични свойства. В. Кабаиванов и др., ТП, 372.
— От лат. собств. + fibra ’влакно’.
ВУЛО`САМ. Вж. вулосвам.
ВУЛО`СВАМ, -аш, несв.; вуло`сам, -аш, св., прех. 1. Остар. Затварям, запечатвам писмо с вула (в 3 знач.).
2. Диал. Украсявам обреден хляб с помощта на дървен печат, на който е изобразен кръст или друг образ; просфоросвам.
3. Диал. Лекувам буци под гушата на някого,
