се носи на пояса. Там, на масата, беше повалена една вулия, пълна с барут, забравена от въстаниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Препасани с кожени вулии, .., наметнати с дълги чепкени и къси прерязани пушки на рамо, те приличаха на плячкаджийска сган. П. Константинов, ПИГ, 204.
3. Диал. Трапецовиден дървен съд за грозде, който се носи на гръб. Часът наближаваше три. Из лозята се мяркаха забрадки, сламеници, каскети, дървени вулии и кошници. Ем. Станев, ИК III, 69.
— От лат. bulga ’кесия, дисаги’ през гр. βούλγια (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79.
ВУЛКА`Н м. Дълбок отвор върху земната повърхност, образуван от разтопена магма, горещи пари, газове, минерали, пепел и др., които изригват с голяма сила от недрата на земята непрекъснато или понякога и се натрупват като конусовиден връх, планина или щит. Когато робите грабнаха оръжието да се бият за своята свобода, той ги отведе на оная планина, където димеше вулканът Везувий. А. Каралийчев, ТР, 154. Днес на учените са известни общо 624 действуващи вулкана по земното кълбо. От тях 546 се намират на сушата, а 78 са подводни. Хр. Тилев, В, 25. Пукнатините на земната кора или ямите, през които пробива навън огненоводното вещество на вътрешността на земното кълбо, наричат се вулкани. К. Смирнов, 3, 18. • Обр. Накипелият вулкан от страдания в гърлото му [на Огнянов] се изля в горещ поток сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 179. На гняв презрителен вулкана / в сърце надменно погаси. Т. Траянов, П, 27.
◇ Активен (действащ) вулкан. Геол. Вулкан, който периодично изригва.
Изгаснал (угаснал) вулкан. Геол. Вулкан, който никога не изригва.
Спящ вулкан. Геол. Вулкан, който не е напълно угаснал, тъй като рядко, случайно дейността му се активизира.
Щитовиден вулкан. Геол. Вулкан, който изхвърля тъмна рядка лава от разтопени базалтови скали и образува полегат склон, подобен на щит.
— От лат. собств. — Друга (остар.) форма: волка`н.
ВУЛКА`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулкан; вулкански. Рев вулканен ще разтръсне / земя и небеса. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 79. Вулканен канал. Вулканено гърло.
ВУЛКАНИЗА`Т м. Техн. Каучук или каучукови изделия, които са били подложени на вулканизация. Вулканизатът .. притежава по-добри електроизолационни свойства. В. Кабаиванов и др., ТП, 252.
ВУЛКАНИЗА`ТОР1 м. 1. Разг. Уред, приспособление за поправка, лепене на каучукови изделия, предимно на автомобилни гуми.
2. Техн. Рядко. Химическо вещество като сяра, селен, серен хлорид и др., с което се извършва вулканизация на суров каучук. За изолационни цели се използува каучукова смес от суров и синтетичен каучук, вулканизатор (сяра, тиуран) .. и др. Каучуковата изолация има добри електрически електроизолационни и механични свойства. Ел XI кл, 1965, 37.
ВУЛКАНИЗА`ТОР2 м. Разг. Човек, който се занимава с вулканизиране на автомобилни гуми.
ВУЛКАНИЗА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от вулканизатор1 (в 1 знач.). Вулканизирането [на автомобилни гуми] се извършва по следния начин: почиства се мястото около повредата, .. поставя се лепенката така, че повреденото място да бъде в центъра на лепенката, стяга се с вулканизаторната скоба. В. Вълев, ЕА, 228.
ВУЛКАНИЗА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до вулканизатор1 и до вулканизация. Вулканизаторско предприятие.
ВУЛКАНИЗАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до вулканизация, предназначен е за вулканизация. Вулканизационна апаратура. Вулканизационна преса. Вулканизационен котел. Вулканизационен агрегат. Вулканизационни лепенки.
ВУЛКАНИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. Гореща или студена обработка на суров каучук чрез сяра и други вулканизационни агенти, в резултат на която той придобива важни технически качества — еластичност, твърдост, изолационни свойства и др., превръща се в гума; вулканизиране. Естественият каучук, нагрят със сяра, рязко подобрява качествата си .. Този нов продукт впоследствие беше наречен гума, а самият процес — вулканизация. Пр, 1954, кн. 1, 41.
ВУЛКАНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам вулканизация на каучук, за да се подобрят физико-механичните и експлоатационните му качества.
2. Разг. Поправям, лепя гумени изделия с нагорещен каучук. Велосипедни гуми лепи [Сома], плондири вулканизира. В. Пламенов, ПА, 100. вулканизирам се страд. Автомобилните гуми се вулканизират, като се поставят в преси и се обработват по специален начин.
ВУЛКАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вулканизирам като прил. Който е бил подложен на вулканизация. Вулканизиран каучук.
ВУЛКАНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вулканизирам и от вулканизирам се; вулканизация. Вулканизиране на каучук с помощта на атомна енергия. ВН, 1958, бр. 2275, 4.
ВУЛКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Съвкупност от процеси, свързани с
