към историята. Вулгаризаторски схващания за изкуството.
ВУЛГАРИЗА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Вулгаризация; вулгаризиране. Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителството, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
ВУЛГАРИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като „крачка напред“, макар често тази крачка да е направена назад или да означава безсмислено тъпчене върху благодатната почва на .., шаблона, схемата и вулгаризацията. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Вулгаризация на идеята в пиеса.
ВУЛГАРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. вулгаризирам се страд. В Европа е невъзможно да се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски — нещо обикновено в Америка. Г. Белев, КВА, 232.
ВУЛГАРИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вулгаризирам и от вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство.
ВУЛГАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъ`ма, м. Езикозн. Литер. Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.
ВУЛГА`РНО. Нареч. от вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха. Ал. Бабек, МЕ, 248. Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно. Ист. X и XI кл, 212.
ВУЛГА`РНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на вулгарен; циничност. Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник. П. Славински, ПЩ, 249. Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе си гъст дъх на козметика и вулгарност. Бр. Йосифова, БЧМ, 134.
2. Обикн. мн. Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. Не говорете вулгарности! △ Речта му е изпъстрена с вулгарности.
ВУЛГИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулгия; малка вулгия, вулийка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВУЛГИ`Я, мн. -и`и, ж. Остар. и диал. 1. Вулия (в 1 знач.). Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си. А. Христофоров, А, 117. Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня. П. Бобеков, БВК (побълг.), 31. Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177.
2. Мех, чувал за продукти. Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното. Л. Каравелов, Съч. IV, 47.
◇ Пресипвам от чувал във вулгия. Диал. Върша или говоря безполезни, безсмислени неща (Ст. Младенов, БТР).
— От лат. bulga ’кесия, дисаги’ през гр. βσύλγια. (Вж. М. Филипова—Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79).
ВУЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулия; вулгийка. Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си. Ал. Дювернуа, СБЯ, 265.
ВУЛИ`НА ж. Остар. 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. Милчо .. бързо, без да съгледа отгоре, че писмото беше запечатано с черна вулина, разгърна писмото и захвана да чете. Ил. Блъсков, ЗК, 115. Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи вулината с плика и тогава му го занеси. АНГ I, 421.
2. Вулинка (във 2 знач.).
— От гр. βσυλλώνω ’подпечатвам, запечатвам’.
ВУЛИ`НКА ж. Остар. 1. Умал. от вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
2. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула, вулина (Ст. Младенов, БТР).
ВУЛИ`Я, ж. 1. Остар. и диал. Продълговата кожена торба, чанта за продукти, багаж и под., която се носи през рамо; вулгия. Давидко слагаще хляба във вулията си и се подсмихваше. Й. Йовков, АМГ, 81. Само .. пъдарят с вулия през рамо и провесена на въженце кримка се отбие, размени някоя дума със стопанина. К. Константинов, ППГ, 64. Байрактарят извади от мешинената си вулия кавала и засвири… Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Ето, тая вечер той [Цветан овчарят], подпрян на гегата си, с вулия през рамо, с кожен пояс на кръста, гледа нататък и свири на кавала. Ив. Карановски, Разк. I, 33.
2. Остар. и диал. Торбичка за барут, която
