си наше момче и на тебе, вуйчовото, ще кажа — аз съм дошъл нелегално. Г. Караславов, Избр. съч. X, 198. вуйчови мн. Домът и семейството на вуйчо. — Само за малко, мамо! — помоли се Ленко. — Само за един час. Ей къде са вуйчови — ще изтърча и ще се върна… Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229.
— Други (диал.) форми: у`йчов, у`йков, ву`чов и ю`йчов.
ВУ`ЛА ж. Остар. 1. Писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак. Този петък не, а миналия, отишло на Антон Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Чудомир, Избр. пр, 158. Безсрамният архиерей силом бе развел няколко жени с мъжете им, .., а сетне ги бе венчал наново, взимайки от тях до хиляда гроша за вулата. А. Христофоров, А, 154. — Няма да разрешат от митрополията. На шеснайсетгодишни не дават вула. Пък без вула каква сватба ще правим? К. Калчев, ПИЖ, 103.
2. Рядко. Документ за отличие; грамота. Добрите ученици награждаваха с „фули“ (вули), четвъртити късчета хартия с училищния печат на тях. Ив. Вазов, Съч. X, 154.
3. Восъчен печат за запечатване на писма, документи (Н. Геров, РБЯ). Запечатвам с вула. // Печат върху писмо или документ (Ст. Младенов, БТР).
4. Вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
— От лат. bulla ’златен или кожен знак, брошка’ през гр. βούλλα ’печат, папска грамота’. — Друга (остар.) форма: фу`ла.
ВУЛГА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който проявява цинично, предизвикателно незачитане на общоприетите норми за морал и нравственост; циничен, безсрамен. „*Спомняш ли си кабаретата, когато ставаше вулгарен и лепеше като пиян предприемач банкноти по хиляда лева върху челата на оркестрантите?“ Д. Димов, Т, 644. Това й костува, разбира се, една нелестна слава: вулгарният сластолюбец и безскрупулен самохвалко разгласява наляво-надясно любовните си похождения с най-хубавата българка. М. Кремен, РЯ, 338-339. // Който не се спира пред нищо и безогледно върши най-долни, низки дела; безогледен, низък, долнопробен. Той [Александър] наистина се чувствуваше като крадец, като вулгарен крадец, ограбил благодетеля си, човека, комуто дължеше всичко, който се отнасяше към него грижливо, сякаш му беше същински баща. А. Гуляшки, Л, 260. Кой щеше да повярва, че майор Корфонозов, възпитаник на кадетски корпус, герой от Добруджанския и от Южния фронт, може да бъде вулгарен убиец? Ем. Станев, ИК I и II, 303. Вулгарен престъпник.
2. Който е израз на цинично, предизвикателно незачитане на общоприетите норми за морал, нравственост; циничен, безсрамен. Те се отплащаха за великодушието на ония, които им даваха все още възможност да поправят старите си грешки и заблуждения, с вулгарни вицове и анекдоти, с най-невероятни клюки и отвратителни клевети за помощник-командири, за министри. В. Нешков, Н, 119. Вулгарно поведение. Вулгарна постъпка. // Който изразява най-долни, най-низки цели, намерения; низък, долен. Ако управителят предизвика обследване и се установи голяма липса на материали, той [Милев] безусловно ще трябва или да признае истината, или да се самообвини във вулгарна кражба, като човек без чест и съвест, който е злоупотребил служебното си положение и е крал. Д. Ангелов, ЖС, 498. Вулгарно престъпление. Вулгарно убийство.
3. Който съдържа, изразява грубост, простащина, наглост; просташки. И мене ми додява, гложди ме това представление .. за Симеона, един Симеон с вулгарно, просто лице на хрисим поп. Ив. Вазов, Съч. XVII, 183. Величков не одобрявал политиката на Стоилов, не обичал княза, отвращавал се от вулгарните похвати на народняците. Г. Константинов, ПР, 138. Вулгарно намигване.
◇ Вулгарен латински език. Езикозн. Разговорен, простонароден латински език, от който в Средновековието се развиват романските езици.
Вулгарен материализъм. Филос. Философско течение от средата на XIX в., което опростява материалистическото разбиране на света, като отъждествява съзнанието с материята и механично пренася закономерностите на нейните по-низши форми върху по-висшите — съзнанието и обществените явления.
Вулгарен социологизъм. Филос. Опростено тълкуване на обществените явления и класовата обусловеност на идеологията чрез едностранчиво преувеличаване ролята на отделни фактори за общественото развитие — техника, политика, икономика, организация на производството и др.
— От лат. vulgaris ’простонароден’.
ВУЛГАРИЗА`ТОР м. Книж. Лице, което вулгаризира нещо, обикн. някое учение, някаква теория. Един въпрос, който отдавна занимава Виктор, намира като че ли най-подир своя отговор: най-голямото зло за една възвишена идея не са нито нейните врагове, нито нейните вулгаризатори, най-голямото зло е несъвършенството на защитниците й, несъвършенството на тяхната човешка природа. Др. Асенов, ТКНП, 78.
ВУЛГАРИЗА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вулгаризатор и до вулгаризация. Хаджийски обаче не забравя, че хората не са пасивен продукт на средата, но и те влияят върху нея и я променят .. Както виждаме, .. Хаджийски е чужд на вулгаризаторските възгледи на икономическите марксисти. Е. Каранфилов, Б III, 282. Вулгаризаторски подход
