3. Диал. Върволица, керван. Тене ле, до мой бащица! /.. / Идат си купци за жито, / четири върви камили, / още четири катъре. Нар. пес., СбНУ П, 74.
О Пъпна връв. Анат. Шнуровиден орган, който съдържа кръвоносни съдове и свързва плода с плацентата по време на бременност.
ВРЪВКА ж. Диал. Не много дълга връв за връзване. Тръгвам след него и аз и кой знае защо се прехвърляме сега у тях, като мъкнем, разбира се, и шейната за връвката й. Д. Бозаков, ДС, 44-45. От смущение аз дърпах връвката на обувката и я скъсах, без да искам. Д. Немиров, КБМ, кн. 2,48.
ВРЪВЧАНКА ж. Диал. 1. Дълга връв за цървули. Тя изряза двата цървула и после взе да дупчи по краищата с вретеното
— правеше места за връвчанки. И. Вълчев, РЗ, 35.
2. Само мн. Цървули с такава връв, по която се отличават от овчарските (Т. Панчев, РБЯд).
ВРЪВЧЙЦА ж. Умал. от връв (в 1 знач.). Отпред на челото си конят носеше нанизани на кожена връвчица едри сини мъниста. Ст. Сивриев, ПВ, 130. Едно увиснало, вързано с връвчица тенекено газениче се кандилкаше на вратата. А. Каралийчев, ЛС, 35. Горе, на баира, той отвърза кучето и прибра връвчицата във външното отделение на чантата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 472.
ВРЪЗ, връзът, връза, мн. няма, м. Диал. Плод на овощно растение, току-що оформил се и още неузрял; завръз. Крушите и ябълките бяха вече прецъфтели. Богат връз се гушеше в новия едва разперил се листак. Т. Харманджиев, КЕД, 145. Имаме дърво ябълка / в нашата горна градинка, / девет е годин станало / цвят цъфти, връз не завръзва. Нар. пес., СбГЯ, 101.
— Друга форма: в р а з.
ВРЪЗ предл. Диал. 1. За посочване на място, върху чиято повърхност се намира, върши или на чийто фон се проявява нещо; върху, на, въз. Под кунустаса, връз стар асър, е постлана шарена, поизлиняла от времето черга. Т. Влайков, Съч. II, 207. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. И. Йовков, ВАХ, 143. Те се смълчаха и продължиха да се клатушкат връз морните коне.
А. Христофоров, А, 180. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии. Д. Спространов, С, 218. Той свърши и сложи крак връз крак, готов да слуша. Ст. Дичев, ЗСI, 120.
2. За посочване на мястото или обекта, към чиято повърхност се насочва действието отгоре надолу; върху, на, въз. Бръчков с бързината на мълнията дигна пушката,.., и я свали със страшна сила връз главата на неприятеля. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Райка, щом чу отговора на дяда си отзадй вратата,.., припадна й и, без да сети как, спусна се в килера, тръшна се връз ковчега .. и захълца със задавен плач. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 132.
3. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; въз, нагоре, по. Вълчицата прегази реката, няколко пъти се спира отсреща и без да бърза, тръгна по една пътечка връз баира. Ем. Станев, К, 34.
4. За посочване на обекта, срещу който е насочено някакво действие; срещу, върху, въз. В Кюселерския боаз три пушки изгърмели връз него. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. // За посочване на лицето, срещу което се проявява лошо отношение. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните, и думи неприветни / като светкавици се мятаха връз тях. П. П. Славейков, КПIII, 34.
5. За посочване на нещо, на основата на което се създава, изгражда, оформя друго нещо; върху. Аз извадих из пазвата тескере-то си и го погледнах. То беше извадено връз друг човек, на мое име. Ив. Вазов, Съч. VII, 14/. За първи път се уплаши от християнството, което пред тая схлупена, но бликаща живот обител му се представи като някакво неизкоренимо растение. Търгай, търгай от земята, а то пуска повече фили-зи и се укоренява и в най-каменливата почва и дори връз основите на най-силни крепости. Й. Вълчев, СКН, 346.
6. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между единидруг — за означаване на наличие, съществуване, натрупване на голямо количество еднакви предмети на едно място; върху, въз. Виждал ли си му старите потури. Кръпка връз кръпка са. Кр. Григоров, ТГ, 23. — Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата й, слугини, рокли връ$ ро#ли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, 3, бр. 5420, 2. От три години писмо ми пише, писмо връз писмо: Ела ми на гости, баджанак, ела ми постой неделя-две, да видиш каква къща съм си направил и как съм се нагласил. Чудомир, Йзбр. пр, 252. Всичко през последните три часа стана тъй бързо, че впечатленията са се запечатали в паметта ми не последователно, а в някаква бъркотия, като снимки, нащракани от неопитен фотограф една връз друга. Б. Райнов, ГН, 13. // За означаване, че множество от еднакви предмети или хора се струпва в надпревара на едно място; върху, въз, след. Налитаха [косовете] един връз друг, кълвяха се, та перушина хвърчеше. М. Кюркчиев, ВВ, 129.
7. За посочване на обекта, към който е отправено или съсредоточено действието при глаголи, съществителни или глаголни изрази като: а) Работя, мисля, говоря, разисквам, споря, двоумя се и под.; върху,
