ВРОГОВЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от вроговявам се. На тия места на кожата, където епидермата достига по-голяма дебелина, тя се разпада на редица добре разграничени пластове, които се отличават по формата на своите клетки и по степента на тяхното вроговяване. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.
ВРОГОВЯ` СЕ. Вж. вроговявам се.
ВРОДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който съществува от рождение; природен. Вродена дарба на психолог и дълга търговска опитност бяха научили татко Пиер да разпознава веднага и безпогрешно основните качества на хората. Д. Димов, Т, 57. Не само хубост, и вродена интелигентност имаше в тая българомохамеданка. Б. Несторов, АР, 202. — Един вроден талант, .., все трябва да се изучава, да се упражнява. Елин Пелин, Съч. IV, 118. Но тия черти в характера му се уравновесяваха от вродено благородство на сърцето. Ив. Вазов, Съч. XIV, 61. Вроден порок на сърцето.
— Друга (остар.) форма: врожде`н.
ВРОДЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вроден.
— Друга (остар.) форма: врожде`ност.
ВРОДЯ. Вж. вродя`вам.
ВРОДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане свое, присъщо; вселявам, внедрявам. И жаждата заветна за покой / не я ли малодушие в мен вроди, / пропъдило съзнането, че прави / неволята чловеците велики!… П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 5, 338. вродявам се, вродя се страд.
ВРОДЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вродявам и от вродявам се.
ВРУК, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Горещ, жежък, врял.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРУ`КВАМ СЕ, -аш се, несв.; вру`кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се. Как борбата са свършва, сички са врукват, земат юнака, който е надвил, на ръце, дигат го нагоре, за да го види сичко сборище. Ил. Блъсков, ЗК, 173.
ВРУ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вруквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРУ`КИ`НА ж. Диал. Горещина, жега. Има едни и на студ траят и на врукина. Т. Панчев, РБЯ(д), 61. Ем боса, ем гологлава / по тия вруки врукини, / по тия тежки камене. Т. Панчев, РБЯд, 61.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРУ`КНА СЕ. Вж. вруквам се.
ВРУ`ЧА. Вж. вручавам.
ВРУЧА`ВАМ, -аш, несв.; вру`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Връчвам. Кучарът й вручи писмо, което я задължаваше да плаща на ближния касиерин на княза количество на пари колкото бяха доволни за прехраната на старите. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 116. А като влезе в Йерихон, .., приказа притчата за богатия, който като вручи на десетте си слуги по една мнаса, след връщането си награди сякого според достойнството му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 154. На следующия ден, на Арахангеловден (8 ноемврий 1204), кардинал Лъв тържествено помаза Йоана на българското царство, като му тури на главата царската корона и като му вручи скиптрът. Р. Каролев, УБЧИ, 41. вручвам се, вруча се страд.
ВРЪ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Диал. Само в съчет. Връбна неделя. Връбница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЪ`БНИЦА ж. Християнски празник — неделята преди Великден, когато в църква се раздават върбови клонки на богомолците; Цветница. Николчо Сираков се изправи всред стаята, до самата масичка с пръстената ваза, в която стърчаха донесените от черква върбови клончета — защото днес беше Връбница. Ст. Дичев, ЗС II, 336. От едната страна на иконостас била втъкната върбата от Върбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82.
ВРЪВ, връвта`, мн. върви, ж. 1. Няколко усукани в едно дебели нишки от коноп, вълна, памук и под., с които се връзва нещо. Яката от конопената му риза се държеше привързана на врата с две дебело вплетени бели, конопени върви. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Като сянка минаваше и монах с продълговата плоска шапка и с бяла връв през расото наместо колан. Й. Вълчев, СКН, 298. Разкрои [бащата] цървулите. Проби им внимателно дупчици с длетото. Наниза им върви с едно дряново шило. Затегна хубавичко вървите и цървулките бяха вече готови. Г. Русафов, ИТБД, 118. Младежите излязоха с брадви още сутринта да изострят колчета, .., пък девойките останаха да обходят домовете да насучат върви за лесите. Ил. Волен, МДС, 166.
2. Наниз от дребни еднородни предмети (чушки, мъниста, пари и др.). Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки. М. Яворски, ХСП, 55. — Да оставим вървите с гъби и да идем за малини — казах аз. Ст. Загорчинов, ДП, 166. Дядо Лулчо Алтъна, бе се оженил на младото си време за сираче, което му донесе връв алтъни. Ил. Волен, МДС, 141. Разтлал сив козяк на земята, стар каракачанин, .., продава върви маниста. К. Константинов, ПЗ, 14.
