3. Диал. Върволица, керван. Тене ле, до мой бащица! / .. / Идат си купци за жито, / четири върви камили, / още четири катъре. Нар. пес., СбНУ II, 74.
◇ Пъпна връв. Анат. Шнуровиден орган, който съдържа кръвоносни съдове и свързва плода с плацентата по време на бременност.
ВРЪ`ВКА ж. Диал. Не много дълга връв за връзване. Тръгвам след него и аз и кой знае защо се прехвърляме сега у тях, като мъкнем, разбира се, и шейната за връвката й. Д. Бозаков, ДС, 44-45. От смущение аз дърпах връвката на обувката и я скъсах, без да искам. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 48.
ВРЪВЧА`НКА ж. Диал. 1. Дълга връв за цървули. Тя изряза двата цървула и после взе да дупчи по краищата с вретеното — правеше места за връвчанки. Й. Вълчев, РЗ, 35.
2. Само мн. Цървули с такава връв, по която се отличават от овчарските (Т. Панчев, РБЯд).
ВРЪВЧИ`ЦА ж. Умал. от връв (в 1 знач.). Отпред на челото си конят носеше нанизани на кожена връвчица едри сини мъниста. Ст. Сивриев, ПВ, 130. Едно увиснало, вързано с връвчица тенекено газениче се кандилкаше на вратата. А. Каралийчев, ЛС, 35. Горе, на баира, той отвърза кучето и прибра връвчицата във външното отделение на чантата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 472.
ВРЪЗ, връ`зът, връ`за, мн. няма, м. Диал. Плод на овощно растение, току-що оформил се и още неузрял; завръз. Крушите и ябълките бяха вече прецъфтели. Богат връз се гушеше в новия едва разперил се листак. Т. Харманджиев, КЕД, 145. Имаме дърво ябълка / в нашата горна градинка, / девет е годин станало / цвят цъфти, връз не завръзва. Нар. пес., СбГЯ, 101.
— Друга форма: враз.
ВРЪЗ предл. Диал. 1. За посочване на място, върху чиято повърхност се намира, върши или на чийто фон се проявява нещо; върху, на, въз. Под кунустаса, връз стар асър, е постлана шарена, поизлиняла от времето черга. Т. Влайков, Съч. II, 207. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. Й. Йовков, ВАХ, 143. Те се смълчаха и продължиха да се клатушкат връз морните коне. А. Христофоров, А, 180. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии. Д. Спространов, С, 218. Той свърши и сложи крак връз крак, готов да слуша. Ст. Дичев, ЗС I, 120.
2. За посочване на мястото или обекта, към чиято повърхност се насочва действието отгоре надолу; върху, на, въз. Бръчков с бързината на мълнията дигна пушката, .., и я свали със страшна сила връз главата на неприятеля. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Райка, щом чу отговора на дяда си отзади` вратата, .., припадна й и, без да сети как, спусна се в килера, тръшна се връз ковчега .. и захълца със задавен плач. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 132.
3. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; въз, нагоре, по. Вълчицата прегази реката, няколко пъти се спира отсреща и без да бърза, тръгна по една пътечка връз баира. Ем. Станев, К, 34.
4. За посочване на обекта, срещу който е насочено някакво действие; срещу, върху, въз. В Кюселерския боаз три пушки изгърмели връз него. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. // За посочване на лицето, срещу което се проявява лошо отношение. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните, и думи неприветни / като светкавици се мятаха връз тях. П. П. Славейков, КП III, 34.
5. За посочване на нещо, на основата на което се създава, изгражда, оформя друго нещо; върху. Аз извадих из пазвата тескерето си и го погледнах. То беше извадено връз друг човек, на мое име. Ив. Вазов, Съч. VII, 147. За първи път се уплаши от християнството, което пред тая схлупена, но бликаща живот обител му се представи като някакво неизкоренимо растение. Търгай, търгай от земята, а то пуска повече филизи и се укоренява и в най-каменливата почва и дори връз основите на най-силни крепости. Й. Вълчев, СКН, 346.
6. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за означаване на наличие, съществуване, натрупване на голямо количество еднакви предмети на едно място; върху, въз. Виждал ли си му старите потури. Кръпка връз кръпка са. Кр. Григоров, ТГ, 23. — Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата й, слугини, рокли връз рокли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, 3, бр. 5420, 2. От три години писмо ми пише, писмо връз писмо: Ела ми на гости, баджанак, ела ми постой неделя-две, да видиш каква къща съм си направил и как съм се нагласил. Чудомир, Избр. пр, 252. Всичко през последните три часа стана тъй бързо, че впечатленията са се запечатали в паметта ми не последователно, а в някаква бъркотия, като снимки, нащракани от неопитен фотограф една връз друга. Б. Райнов, ГН, 13. // За означаване, че множество от еднакви предмети или хора се струпва в надпревара на едно място; върху, въз, след. Налитаха [косовете] един връз друг, кълвяха се, та перушина хвърчеше. М. Кюркчиев, ВВ, 129.
7. За посочване на обекта, към който е отправено или съсредоточено действието при глаголи, съществителни или глаголни изрази като: а) Работя, мисля, говоря, разисквам, споря, двоумя се и под.; върху,
