на, въз. Подвоихме се тогаз връз това: дали ще да е навремно да изнесем на бял свят тогизка епизод или ще бъде по-добре да го спрем и да се смълчим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 87. б) Действам, упражнявам влияние (надзор, насилие) налагам се и под.; върху, на, над, въз. Властта на архимандрита, що чувствуваше да се налага връз всяко негово желание и връз всяка помисъл за действие, .., вече години наред го подтискаше. Ст. Дичев, ЗС I, 67. в) Критика, подигравка, подбив, проклятие и под. Според нас е очевидно, че то [поведението] може да се обясни само с положението, което заемаше редакторът му и което го караше да постегва юздите на критиката връз делата на „силните“, за да не се проявява с всичка, .., сила и енергия. Д. Благоев, ЛКС, 89.
— Други форми: враз, вроз.
ВРЪ`ЗВАМ1, -аш, несв.; въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. 1. Съединявам, кръстосвам и стягам краищата на въже, връв и др.; правя възел, завързвам. На предницата двамата гребци, чиито лица едва личаха в нощта, връзваха и развръзваха въжа. Ст. Загорчинов, ДП, 420. — Бъди спокоен, — заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Връзва, развръзва, псува, проклетисва, най-после седна отново на сандъка. Елин Пелин, Съч. I, 50. Той хубаво се изми .. После грижливо, .., върза малката си черна връзка. Д. Спространов, С, 111-112. Жената я облече в хубави дрехи, върза на косите й бяла кордела. М. Грубешлиева, ПП, 97. Връзвам наниз от жълтици. △ Връзвам скъсани нишки. △ Връзвам връзките на обувките си. △ Връзвам на възел. △ Връзвам на клуп.
2. Увивам нещо, обикн. в кърпа, като съединявам краищата й във възел. А колкото храна изкарваха от нивите, я продаваха и баба Вида връзваше парите в кърпа. Ил. Волен, ДД, 52. Върза [войникът] всичките си пари в престилката на вещицата, метна вързопа на гърба си, пъхна огнивото в джоба и се запъти към града. СВ. Минков, СЦ (превод), 32. — Какво ли ще да е да има чивяк двайсе такива жълтици? — запита след малко невястата, като връзваше своите седем зърна в старото кърпе. Т. Влайков, Съч. II, 119. Приготвената за слугата особена вечеря, .., вързват я в една кърпа — бохча и, заедно с една чутура пълна с вино, оставят я на страна. К. Шапкарев, Р, 28.
3. Стягам нещо с връв, въже и под. в едно цяло, във вид на вързоп; правя вързоп. След два-три месеца ще жънем. Миналата година ми дадоха сърп и паламарка. Тази година брат ми, .., ще ме научи да връзвам снопи и да складирам кръстци на дълги редици. К. Калчев, ПИЖ, 138. И цялата тази тълпа от измъчени хора, .., сега работеше трескаво, .. Пожълтели и мършави пръсти сортираха бързо отровните листа, нареждаха пастали, връзваха денкове. Д. Димов, Т, 33. — Ставай и връзвай багажа, а аз, докато не се срещна с него, нищо нема да пипна. Сл. Трънски, Н, 214. Божан сега бе в стихията си. Съблечен по риза, .., той се хвъргаше да връзва снопите, като върху скъпоценна плячка. Елин Пелин, Съч. III, 49. Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Връзвам китка.
4. Поставям или прикрепвам нещо върху друго и го пристягам, като съединявам краищата с възел, за да се държи. И понеже за Коледа вече ми са ушили нови чиширчета и аз ще да съм се бил научил да ги вдигам и връзвам и да си навивам поясчето, изпращат ме пак на школото. Т. Влайков, Пр I, 209. — Ако се изкачиш на върха му [на дървото], ще видиш една дупка, по която можеш да се спуснеш надолу до самите корени. Аз ще ти вържа едно въже за кръста, за да мога да те изтегля, щом ми викнеш. Св. Минков, СЦ (превод), 29. Мъжът влязъл в къщи, вързал шарена престилка, .. и се заловил за работа. Ран Босилек, ВП, 90.
5. Присъединявам, закрепвам нещо към друго с връв, въже и под.; привързвам. На другата година, когато им се роди дете, връзваха шарената люлка ей на онзи ниския клон. Ст. Марков, ДБ, 507. Научила се бе да меси хляб, да готви чорбица, да донесе вода от извора долу, край пътеката, да връзва и отвързва кучетата. Д. Талев, И, 309. — Прибрали се да нощуват и вързали мечката. Ама дивеч нали е, мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. Й. Йовков, ВАХ, 72. Той върза лодката за кола и скочи на брега.
6. Стягам някого с въже, краищата на което съединявам на възел, за да му отнема възможността да се движи, да действа; завързвам, увързвам. — Представи си ти да те хванат от четири страни, да те вържат като разбойник… Л. Стоянов, X, 116. Върза ми [Митю Гълъба] ръцете и краката, простря ме на земята и почна да ме налага с волска жила. А. Каралийчев, НЗ, 25. Останалите затворници вързаха с въжета за ръцете. К. Величков, ПССъч. I, 39.
7. Разг. Увивам кърпа, плат около рана, болно място и съединявам краищата във възел; превързвам. Съгледачът заповяда да пренесат ранения злодеец в стаите горе и да му вържат раните. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 184. Трети беше си вързал главата, че го боли уж зъбът. З. Стоянов, ЗБВ I, 391. Една [самодива] му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч., 1929, 17. Боляло Калинка гърло, боляло, / боляло. Свекърва й го вързува, / вързува със блага билка разгонка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. Пуста се пушка отпъна, / йодари Радка в сърцето. / Радка бе хитра, разумна — / бели си кръпи
