дереше, / люти си рани връзваше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 147.
8. Прен. Разг. Ставам причина някой да не се чувства свободен, самостоятелен в действията си, като обикн. правя дълго време да бъде зает с нещо или да има ангажимент към някого. Кръстан се позасмя нервно и без да го [Петко] поглежда отвърна: — Вързала ме беше една работа, затова не дойдох. И. Волен, МДС, 53. — Гледайте, та му намерете и невяста да го вържете вече в село — да се не губи като досега. Т. Влайков, Съч. II, 9-10. Тогава се заговори по селото за Кузмановия зет — да стане даскал в Дебрища. Заговори му и сам Кузман, но отдалеко, да не помисли зетят, че той иска да го върже за себе си, пък и кой ще ти се съгласи лесно да дойде от града в село. Д. Талев, И, 383. Тончо повдигна глава, .. и пак с потулен глас измънка: — Женски болести, де да знам! — Знаеш ти, много добре знаеш! Ами гледай да я вържеш с дете, че стига е бесняла! Ст. Даскалов, СЛ, 34.
9. Печат. Разпределям печатарски текст от шпалти върху страници. Не мога да прибавя повече текст, защото са вързали вече страниците.
10. Прен. Само св. Простонар. Осигурявам, обезпечавам определена сума (заплата, пенсия и под.) за извършена работа. Натириха го, а пенсия не му отпуснаха, що пари потроши за гербови марки, додето най-после се намери един добър чиновник и му върза най-малката пенсия, колкото да не умре от глад старият народен учител. А. Каралийчев, СР, 13. На мен не двесте, — сто и петдест рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 20. — Че аз каквито съм жертви правил, пенсия трябва да ми вържат. Ив. Вазов, Съч. XIX, 32. Настани го в канцеларията — да си седи на сухо, да върже някой лев, — пък той взе, че напусна на втория ден. Не можел да седи на едно място! Н. Нинов, ЕШО, 38. Като се върна, султанът му върза голяма заплата, но той твърде малко са ползува от нея, защото след две години умря. С. Бобчев, СОИ (превод), 103.
11. Прен. Жарг. Изкарвам, получавам някаква оценка при изпитване. А аз, който най-много се страхувам от зоологията, винаги връзвам шестак. Г. Краев, Ч, 197. Моят син ми направи критика, че не съм му помагал по трудово обучение; .. Но как да му помогна? Навремето, по ръчен труд едва връзвах тройката. Ст, 1965, бр. 1006, 1.
12. Прен. Жарг. Карам някого да приеме нещо невярно, неотговарящо на действителността, за истина; лъжа. Върза ме, че ще дойде у нас, а той отишъл на кино.
13. Диал. Придирям на някого, недоволствам, сърдя се на някого заради нещо казано или направено от него. — Не ставай сега и ти такъвзи — на майка си да вържеш. Искала да те изпъди… — то от неразбория! П. Тодоров, Събр. пр II, 241. връзвам се, вържа се. I. Страд. от връзвам. II. Възвр. от връзвам (в 6 и 7 знач.). Вързах се здраво за клона и започнах да бруля орехите. △ Вързах се с шалче през устата, за да не дишам студения въздух.
ВРЪ`ЗВАМ СЕ несв.; въ`ржа се св., непрех. 1. Разг. Сам ставам причина да не съм свободен, да се заема с някаква работа или да се лиша от самостоятелност. Още повече й се тревожеше сърцето, като си помислеше, че през цялото лято, когато най-много пари може да изработи с кърските работи, тя се връзва се` дома да седи. Т. Влайков, Съч. II, 115-116.
2. Разг. Обикн. с предл. с. Имам нещо общо с друг или с друго нещо, съответствам, подхождам на някого или на нещо. Той бе запомнил онзи замислен и тъжен израз на лицето й там, на скалите, а след това — високия, предизвикателен, весел смях. Едното никак не се връзваше с другото. Е. Манов, БГ, 69.70. — Напълнял си малко. Нищо, пълнотата ти отива. По-рано бе прекалено изфинен. Финесът и ти… това, знаеш, много не се връзва. Б. Райнов, ГН, 99. Кафявата вратовръзка на едри бели капки се връзваше чудесно със светлобежовия костюм.
3. Прен. Жарг. Приемам нещо невярно, не отговарящо на действителността, за истина; лъжа се. Тя разказваше живо и увлекателно за многобройните пътешествия, които била направила досега. Компанията я слушаше с интерес, хората се връзваха и вярваха всяка нейна дума. △ — Защо се връзваш, нали знаеш какъв е лъжец.
◇ В кърпа връзвам / вържа някого. Разг. Накарвам, принуждавам някого да ме слуша, да ми се подчинява. Пък и тук, у село, веке си имаме човек на место! Ето ви бай Михал. Него ще изправим пред них. В кърпа ще ги върже всинца, стига вие [селските управници] да се изправите като гора зад него. П. Здравков, НД, 156.
В кърпа да го вържеш. Разг. Много хубав, чудесен. Я го гледайте каква е юначина, в кърпа да го вържеш. З. Стоянов, ЗБВ III, 71.
В кърпа <ми> е <вързан>; имам го в кърпа вързан. Разг. Непременно ще се осъществи, ще се спечели, ще стане нещо. От тоя миг това село го имаш в кърпа вързано. Ив. Вазов, Съч. VI, 213.
Връзвай / вържи го накъсо. Разг. Говори кратко и за най-същественото, по същество.
Връзвам / вържа двата края. Разг. Едва успявам да преживявам, да живея с оскъдни средства. — Ние сме, кажи-речи, сиромаси хора, трудно връзваме двата края. Г. Караславов, ОХ I, 209.
Връзвам / вържа в девет (три) възела. Разг. 1. Пестя, живея със сметка. — Ние сме беден народ, денонощно трябва да работим и в девет възела да връзваме припечеленото. К. Петканов,
