В, 135. 2. Много усърдно пазя, крия нещо (обикн. спестени пари). Пък беше стиснат, стиснат до немай къде; парата в девет възеле вържеше. Ил. Блъсков, ПБ I, 8.
Връзвам / вържа езика някому. Разг. 1. Ставам причина някой да не смее да говори или да загуби способността си да говори. Тук очитавелите никополски бегълци бяха пребледнели — ужасът връзваше езика им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. 2. Попречвам на някого да говори, заставям го да мълчи. — Но хората по нас, знайш .., не можеш да им вържеш езика… Ив. Вазов, Съч. VIII, 24.
Връзвам / вържа кънките. Разг. Напивам се така, че залитам при ходене. Така бяха изчислили всичко, че щом някой изпиеше виното, веднага идваше редът му и той си наточваше отново… Хората ни гледаха и мислеха, че … вече сме готови, вързали сме кънките и имаме видения. С. Стратиев, СВМ, 84-85.
Връзвам / вържа накъсо. Разг. Действам решително и бързо, ликвидирам бързо нещо.
Връзвам / вържа ръцете на някого. Разг. Ставам, съм причина някой да не работи, да не действа; спъвам някого в работата му. — Децата, да, но все пак те ни връзват ръцете. Аз просто съжалявам моята другарка. Тя е лекарка, .., а те й отнемат цялото време. Н. Каралиева, Н, 58.
Връзвам си / вържа си езика. Разг. Съзнателно не проговарям, не казвам нищо, обикн. за да премълча, да прикрия нещо, или преставам да говоря; млъквам, замлъквам. Те се сърдят, негодуват, роптаят .. Младен им обяснява, че така е нередно, че другояче не може. Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство. Някои се сепват и връзват езика си. Т. Влайков, Съч. III, 191.
Връзвам си / вържа си коня (конете) с някого. Разг. Живея с някого в сговор, в разбирателство. — Дошли сме да се жалваме — въздъхна Митьо Ганин. — Какво, пак ли не си връзвате конете със съюзниците? В. Нешков, Н, 229.
Връзвам / вържа с памучен конец нещо. Диал. Сговарям се за нещо, но не го извършвам както трябва, сигурно, солидно.
Връзвам / вържа червен гердан на шията. Разг. Заколвам (животно). — Тази вечер касапинът му [на агнето] върза червен гердан на шията. Н. Каралийчев, НЗ, 18.
Връзвам / вържа черна кърпа <на главата> на някого. Разг. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. Майка му примираше от страх за него и често му подвикваше: — Синко, ще ми вържеш черна кърпа на главата с твоите лудории! Ем. Коралов, ДП, 9.
Вържи попа да е мирно селото. Разг. Казва се за човек, който трябва да бъде обуздан, да не своеволничи. — Махай го оттук да сме спокойни. Нали знаеш приказката — вържи попа, да е мирно селото. П. Вежинов, ЗЧР, 68.
Вързана ми е главата. Диал. За омъжена жена — не смея да си позволя интимност с чужд мъж, не смея да кръшкам, да шавам.
Вързан в езика. Разг. Който не може, не умее да говори, да се изразява добре.
Вързах магарето. Диал. Заспах.
Вързах си магарето. Диал. Подредих си работата.
Езикът ми е вързан на възел. Разг.;
Връзвам си / вържа си езика на фльонга. Жарг. От силно смущение не съм в състояние да говоря, да кажа нещо. Очите му мътнееха от уплаха, а когато отвори уста, изглеждаше, че езикът му е вързан на възел — не може да каже свястна дума. В. Мутафчиева, ДСВ I, 113.
Езикът ми се връзва / върже. Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, да проговоря, поради силно психическо преживяване или вследствие на тежко заболяване. По едно време той току скочи, погледна я, искаше да каже нещо, но не можа: езикът му беше се вързал. Й. Йовков, ВАХ, 180.
На две ясли <си> връзвам коня. Разг. Извличам облага от две страни. — Твойта е добре… На две ясли връзваш коня. Ганьо прекарва длан през очилата си. — За сиромах човек една партия е малко. Ст. Сивриев, ЗСБ, 247.
Не връзвам / вържа кусур някому. Разг. 1. Прощавам недостатъците, слабостите на някого или на нещо, не му придирям. — Такава дързост, момко, не бих простил другиму… Ама ти спечели сърцето ми със своето юначество и не ти връзвам кусур. Г. Манов, КД, 82. 2. Употребява се, когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Да вървим да хапнем! — обади се жената. — Само ще ви моля да не ми връзвате кусур… П. Вежинов, ЗНН, 150.
Не ми връзвайте махана. Простонар. Употребява се, когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Влизайте, влизайте, не ми връзвайте махана, акд съм малко нескопосан за високи гости! Й. Вълчев, СИН, 254.
Не мога да вържа две на едно. Разг. Не съм способен, не съм годен за някаква работа.
Не мога да вържа цървулите (обувките, обущата) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого. Мериносът, кай цървулите ми не може да върже. Но аз, съм му благодарен… и на рогите му две големи свещи ще запаля. Н. Хайтов, ДР, 26.
<Още> не мога (не зная, не умея) да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Още не умее да си върже гащите, а тръгнал да оправя света. Др. Асенов, СВ, 130.
ВРЪ`ЗВАМ2, -аш, несв.; въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. За растение — давам, раждам плод. Тихо мина по коридора, отърка се в клоните на лимона, който в бирено буре връзваше зелени дребни плодове, и натисна бравата на вратата. Д. Кисьов, Щ, 422. Тя [крушата] цъфтеше всяка пролет, но не връзваше. Кр. Григоров, Н,
