ВИШНЯК, мн. -ци, м. Диал. Вишнак. Белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняци-те. П. Хитов, МП, 150.
ВИШНЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който отглежда или продава вишни. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда:.. / кюстендилци — ябълкаре, /.. суводолци — вишняре. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 557.
ВИШНЯРКА ж. Диал. Жена, която отглежда или продава вишни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИШНЯРСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вишняр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИШОМ нареч. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с извиша. Нависоко, нагоре; вишно, вишем, више. Па дойдете на Спасовден, / на Спасовден на соборо, /.. Замаглете, запрашете, / мома Йова извишете, / вишом небо под облаци. Нар. пес., СбАИ I, 284. Па я фа-нах за десната рака, / извиших я вишом, ко-ко мене, / ударих я от цръната земня, / та се пукна земня девет педи, / та пропадна моя стара макя. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 351. Вдигнаа мъгли, праове, / .. та грабнаа мома Йова. / Вишом Нова извишиа, / водиа я на планина, / на планина, на равнина, / кот са-мовилцко езаро. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 49.
вйпгьк, мн. -ци, м. Остар. Това, което е в повече от определеното (обикн. за сума); горница. В една община училищният настоятел, който и в селото връти люлека, (..) казал на учителя.., че може подействува да му ся повиши заплатата с 2000 гр., ала ако даде от тоя вишък половината нему! Лет., 1871, 244.
ВИЩЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ви-щя; цвилене, виск, вискане.
вищя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вищял, -а, -о, мн. вищели, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вискам. Стани, сине, стани Веселине, / сее йолдаше у лова ойдоа, / кон ти вищи за бела белия. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 287.
виюн м. Диал. Сладководна блатна риба, кафявожълтеникава на цвят, която достига дължина до 18-25 см.; змиорче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВИЯ1, вйеш, мин. св. вих, прич. мин. страд. вит, несв., прех. 1. Правя нещо да добие форма на дъга или на кръг, като приближавам или допирам краищата му; извивам1. Вия дъги за бъчва. Ст. Младенов, БТР I, 311. Вия обръч.
2. Събирам заедно две или повече нишки, върви и под., като ги суча, усуквам. Жътварите виеха въжета и връзваха сноповете. И. Волен, МДС, 237. Стоян си вино пиеше / у тая ледна механа, / руси мустаци виеше / и се на Бога молеше. Нар. пес., СбНУ Х1ТУ, 162.
3. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; извивам1, плета. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин, Съч. II, 48. Днеска, щом чу, че доде там, отиде в градината, та пробира цветя, ви китка, кити се, реди се. Т. Влайков, Съч. И, 17-18. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирика-нето на врабците, които вият там гнезда, а нощем — песента на славеите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка, мене чака. П. К. Яво-
ов, Съч. I, 37. Вила мома шарен венец — /
ен го вила, два китила, / на глава го угоди-ла. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 220.
4. Въртя нещо около самото него или около друго нещо, като му придавам кълбовидна или цилиндрична форма; завивам2, навивам.. Дотам се пътуваше с файтон или с ония тежки, старомодни, но удобни лан-да,.. возени от три коня и с файтонджия, който .. пъхаше камшика под мишница и почваше да вие цигара. К. Константинов, ППГ, 19. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци. 3. Стоянов, ЗБВ II, 55-66. Вия прежда на кълбо. А Вия сарми.
5. Въртя, водя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам1. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му.. Продъниха къщата от игри, че и на двора и на хармана виха хорото. К. Калчев, ПИЖ, 108. До другия край на стената младежи и девойки виеха хоро и се провикваха. М. Грубешлиева, ГР, 139. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / сума рицари и дами / нощем вили танци там. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.
6. Непрех. За река, път, пътека и др. — правя завои; вия се, кривулича, извивам1, извивам се. Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите.. Гората не го оставяше да се замисли. Пътеката виеше, дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха. К. Петканов, П, 8. И вървиме, път неравно / вие през гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 248.
7. Огъвам, превивам, кърша тялото, ръцете си и др. на една и друга страна. Гледах я как се движеше плавно в широката стая, как виеше ръцете си и ту се усмихваше, ту сенки преминаваха по гладкото й възрозово лице. Кр. Григоров, ОУ, 39. Арма се измъкна из ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст. Ем. Станев, А, 121. Тънка Яна по поляна / снага вие; — / конче кара на спревара / луд гидия. Ц. Церковски, Съч. I, 202. вия се. Страд. от вия в
1, 2, 3, 4, 5 и 7 знач. — Ама как тъй бе,
