ВЪЗСТЕГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-стегнат от обикновеното или отколкото се очаква.
ВЪЗСТЕГНАТО. Нареч. от възстег-нат.
ВЪЗСТРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е доста, твърде странен. Тя наблюдаваше един възстранен тип със съмнителен вид и гузен поглед, който от половин час висеше пред къщата.
ВЪЗСТРАННО. Нареч. от възстранен. От свода до основите мостът бе обрасъл в треволяк, край зидарията белееше говежди череп.. Магарешки трън бе пробил бялата кухина, възстранно навървил се там. Р. Сугарев, СС, 125.
ВЪЗСТУДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-студен от обикновеното или отколкото се очаква. Не намираш ли, че чаят, който току-що ни сервираха, е възстуден.
ВЪЗСТУДЕНО. Нареч. от възстуден. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде е по-студено от обикновеното или отколкото се очаква. Щом спрат парното в спалнята през нощта става въз-студено.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-студено от обикновеното или отколкото се очаква. Пусни, ако обичаш отоплението в колата, защото ми стана възстудено.
ВЪЗСУКВАМ, -аш, несв.; възсуча, -еш, мин. св. възсуках, св. Диал. 1. Прех. Завивам нагоре нещо (обикн. мустак), като го усуквам; засуквам*. Една заран, когато си бе облякъл вече блестящия мундир и възсукал черните мустачки с маджарска помада, денщикът му доложи, че някаква млада госпожа пита за него. Ив. Вазов, Съч. XI, 179. Отдире му изпъчений стражар / мустак възсуква и поглежда строго. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65.
2. Прех. Завивам нещо (ръкав, крачол и под.) нагоре; запретвам1. Един овчар — възсукал крачоли, наметнал ямурлук — стои пред стадото си. Ил. Волен, МДС, 245.
3. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам2, възвивам, извивам1, възсуквам се. — Кой да отиде? Ти сам иди! Промени си дрехите, слез полека, полека през скришния път, възсучи към нивята. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 35. възсуквам се, възсуча се страд. от възсуквам в 1 и 2 знач. Му стачките му порасле толкова, колкото да могат вече да се въз-сукват. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. ВЪЗСУКВАМ СЕ несв.\ възсуча се св., непрех. Диал. 1. Изменям посоката на движението си, като правя завой, за да се скрия; възвивам, възсуквам. Щом поисках да се възсуча зад едно дърво, ето че едни бели ръце се обвиха около врата ми и ме притиснаха на пълнички, силно затуптели гърди.
Св. Миларов, СЦТ, 152. Ако да не бе пристигнал да ся възсучиш там в онзи завой на улицата, щеше да правиш сега поклони пред Бога. П. Р. Славейков, ЦП II (превод),
128.
2. Извивам се. Разсърди са бял Димитър, /.. / че извади тънка сабя.. /.. / възвъртя са, възсука са, / че изсече триста души. Нар. пес., СбНУ XXVI, 60. Фанаха го, свързаха го, / свързаха го със синджири, / със синджири и коприна.. / Разсърди се Марко Краляв, / възвъртя са, възсука са, / че изкъса синджирите. Нар. пес., СбНУ XXVI, 138. • Обр. Разбра са, че добромисленици някои на съветника искали да бъде редакцията му бур-малия, за да ся възсуква и разсуква, според кога както им скивни. Г, 1863, бр. 10, 73.
ВЪЗСУКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възсуквам и от възсуквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСУХ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-сух от обикновеното или отколкото се очаква. Беше възсух, кокалест, изпечен, с увиснали мустаци. И. Йовков, ПГ, 165. На една от тия станции се качва в моето купе един млад поп, с бледно, възсухо лице. Ив. Вазов, СНЖ, 48. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Ем. Манов, БГ, 76. Платото на прериите при Високата равнина има надморска височина от 600 до 2000 м. Поради възсу-хия си климат то до неотдавна е представлявало велико царство на тревите. Л. Мелнишки, ПП, 106.
ВЪЗСУХИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възсух. На тазгодишния вестникарски събор особено привличаше вниманието на всички един средновисок, възсухичък старец с побеляла коса и брада. СбЦГМГ, 57.
ВЪЗСУЧА. Вж. възсуквам.
ВЪЗСЪЗДАВАМ, -аш, несв.\ възсъздам, възсъздадеш, мин. св. възсъздадох, прич. мин. св. деят. възсъздал, св., прех. Книж. 1. Правя нещо да се появи отново във вид, в който е съществувало преди, повтарям нещо, както е било; възпроизвеждам. Аз живеех с тия исторически сенки и моята мисъл възсъздаваше гордите зидове със зъбци, с кули и бойници. Ив. Вазов, Съч. XVII, 143-144. Мозъкът му постоянно се опитваше да възсъздаде картината на бягството. Ем. Станев, ВТВ, 43.
2. Творчески предавам, представям нещо наблюдавано, чуто или преживяно; пресъздавам, възпроизвеждам. В одата "Паисий" израства обаятелният образ на атонския монах, наведен над масата пред жумя-ща лампа, отдаден изцяло на своята идея да възсъздаде славното минало на народа си. Лит. X кл, 197. // За човек на изкуството
— предавам, изобразявам действителността в художествени образи; възпроизвеждам. Пръв той измежду поетите на новото вре
