<iсе откъсва от неискрената и подражателна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин. М. Арнаудов, Г, 76. Досега само един български писател, Веселин, .., е смогнал да вникне в любовта на нашия селянин и да я възсъздаде с такъв свенлив реализъм, както сам народът я възсъздава в своите песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. По своята природа най-реалистичното от всички изкуства, театралното, .. — най-силно се противи на всяка абстракция, тъй като „театърът е преди всичко изкуство на актьора, който възсъздава живи човешки характери, човешки живот“. Н. Лилиев, Съч. III, 171. Народната поезия е възсъздала великолепно характера на тие три величествени и хубави реки. Знан., 1875, бр. 1, 13. възсъздавам се, възсъздам се страд. Трябва да се възсъздаде [в превода] повишената вълнуваща интонация на оригинала, от чийто текст не бива да се допуща никакво отклонение: да не се заменят простите негови думи с дълги тиради. Н. Лилиев, Съч. III, 101.
ВЪЗСЪЗДА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възсъздавам и от възсъздавам се. Чрез възсъздаване на миналото — безгрижните детски дни — и съпоставянето им с послешните дни на живота и грижите — на читателя се дава да види и почувствува оная пропаст, що дели тези два бряга и която докарва нерядко до тъжни размисли. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 331. При прегледванието им [на материалите] и при подробното им изучаване ще се види, че те могат да бъдат използувани в трудовете за възсъздаване, възстановление и построение както на стария съд у нас, така и на тоя от обичаен характер през време на турското владичество. СбНУ XXXIII, б. с. Действителността е единствената и неизменна основа на всяко изкуство. Само нейното художествено възсъздаване може да упражни върху чувствата и въображението трайно и силно въздействие. Б. Ангелов, ЛС, 10.
ВЪЗСЪЗДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възсъздаване. Те и техните постъпки би му доставяли удоволствие, само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. За да не бъдем обаче и към тях хора несправедливи, ний земаме да им разправим, че препирнята е полезна за общественото развитие, за нравственото пък възсъздание изобличението на пороците е необходимо. Г, 1863, бр. 7, 56.
ВЪЗСЪЗДА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Индив. Лице, което възсъздава. Тия чувства и вяра са възпитани у нас .. от европейските велики учители и възсъздатели на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 37.
ВЪЗСЯ`ДАМ, -аш, несв.; възсе`дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възсе`днат, св., прех. 1. Качвам се върху нещо или някого и сядам върху него, като го обкрачвам; яхвам. Мутовото магаре спокойно си зобаше от царския трън. Без много да му мисля, изтичах до него, бързо го възседнах, притиснах колене и го смуших с пирона, който винаги носех в джеба си. Г. Белев, ПЕМ, 106. Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа, веднаж черква пусна, пак нова служба захвана. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Мешинен мех, напълнен със сено и тъй добре съшит, че да не проникне нито капка вода, набързо помага на скитите да преминат реката. Скитът възсяда такъв един мех, връзва го за конската опашка, .. и по тоя начин използува коня като кораб с платна. А. Каралийчев, В, 130-131. Ще възседне стария велосипед, няма да върти бързо, .. Свикнал е да кара бавно, спокойно. Сл. Македонски, ЕЗК, 157. Аскерлиите в горнята махала бяха възседнали няколко бедни селяни да ги пренасят през калта. НБ, 1876, бр. 56, 219.
2. Прен. Поставям някого в положение на подчинение; потискам, угнетявам. Майките няма с какво да нахранят децата си. .. Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб… Ето това докарва кликата, която днес е възседнала целия български народ!… Д. Димов, Т, 305. — Чорбаджилъка на дяда си ли му се ще да си повърне или ни дири отнейде слабото място да ни възседне: турил е този синковец нещо на око… П. Тодоров, Събр. пр II, 336. възсядам се, възседна се страд.
◇ Тъй намерих кон, тъй го възседнах. Диал. Постъпих така, както ми се удаде случай.
ВЪЗСЯ`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възсядам и от възсядам се.
ВЪЗТВЪ`РД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-твърд от обикновеното или отколкото се очаква. В селото нямаше фурна и хлябът, който се докарваше чак от окръжния град обикновено биваше възтвърд. △ Кладенчовата вода най-често е възтвърда.
ВЪЗТЕ`ЖИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки. Умал. от възтежък. Възстаричък, възтежичък е, ама се върти като пумпал. Г. Караславов, Избр. съч. II, 114.
ВЪЗТЕ`ЖКО. Нареч. от възтежък. Наистина той беше оплешивял, изглеждаше подпухнал и дишаше възтежко, но какво? А. Гуляшки, Л, 113. Ей го, върви той бавно и възтежко из сокаците на горна махала с големия рабушчийски тефтер под мишница. Т. Влайков, Пр I, 100. Влезе дядо Райчо и възтежко поздрави. А. Страшимиров, А, 549.
ВЪЗТЕ`ЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Който е по-тежък от обикновеното
