или отколкото се очаква. Той вървеше бавно, като се клатушкаше леко с цялото си едро, високо, възтежко тяло. Г. Караславов, ОХ II, 499-500. Да ви кажа ли, човек с ямурлук някак по-тежко се чувствува и стъпката му става някак по-възтежка. Й. Радичков, ББ, 7. Той беше от ония едри, големи, малко бавни и възтежки наглед хора, които не обичат много да говорят. Ст. Даскалов, СЛ, 353. Обичната тема на проповедите им [на доминиканците] били известните сношения на Фридриха с мохамеданските владетели; .. От всичките тези неопровержими и достоверни факти усърдните калугери изваждали възтежкото заключение, че Фридрих свършено се отрекъл от християнството. Д. Писарев, УЖ (превод), 34. „Да даде Господ, драгинчо, / три години болен да лежиш, / да лежиш, да не стануваш, / със сламка да се подпираш / и тя да ти е възтежка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 229.
ВЪЗТЕ`СЕН, -тя`сна, -тя`сно, мн. -те`сни, прил. Който е по-тесен от обикновеното или отколкото се очаква. Поизвехтялата й рокля беше възтясна в кръста и плътно се врязваше в бедрата. Ст. Марков, ДБ, 31. Отстрани по тревата ергените бавно пристъпваха — с престегнати в червени пояси кръстове, .., с развени абички и с черни възтесни потури, стегнато закопчани от глезените до кондурите у едни, а у други свити в бели навои. А. Страшимиров, ЕД, 117. Имаше лице на добряк — кръгло, малко грубичко, с възтесни цепки на очите. П. Вежинов, ДБ, 8. „Не съм бегал, ни съм се уплашил, / ала тува арап че пресречам. / У град сокачини су възтесни, / нема дека саблю да размаам.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 52. Възтесен отвор.
ВЪЗТО`К, мн. няма, м. Остар., сега поет. Изток. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. На далечний възток два стари монголски народа, китайците и японците, ся намирали на такава степен в образованост, каквато не могла да ся предполага преди няколко время. Лет., 1874, 140. Обичам те, долино моя хладна, / .. / Възток ли, запад ли изгрей пламливо — / ти каниш ме приветливо на гости. Ив. Вазов, Съч. II, 14. Преди да побелей възток, / спре дъжд, задуха изведнъж южнякът. К. Христов, ЧБ, 273.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`к.
ВЪЗТО`ПЛО. Нареч. от възтопъл. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. В стаята е възтопло.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. Стана ми възтопло.
ВЪЗТО`ПЪЛ, -пла, -пло, мн. -пли, прил. Който е по- топъл от обикновеното или отколкото се очаква. Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда… Т. Влайков, Пр I, 15.
ВЪЗТО`РГ, мн. -зи, м. 1. Силно повишено чувство, свързано с изживяване на висше удоволствие, голяма радост или висока степен на удовлетворение от някого, от нещо. Сам бях обзет от силно вълнение, едно смесено чувство на скръб, благоговение и възторг, защото пред мене възкръсваше далечен спомен, и тъжен, и хубав. Й. Йовков, Разк. III, 75. Иска ти се да снемеш шапката си, да я подхвърлиш нагоре от възторг. За кой българин Балканът не е живо същество? Ем. Станев, ЯГ, 102. Той се засили, подскочи нагоре и изведнъж се намери върху масата. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг и ревнаха с цяло гърло: — Ялаа! Браво, Панкоо! Д. Ангелов, ЖС, 388. После отново тръгнахме из улиците на нощния Париж. Аз бързах да намеря предишните възторзи, да вкуся отново смътния и тревожен чар на всеки ъгъл. К. Константинов, ПЗ, 175. Гилдейски надпрепускания с кораби ще станат идущата неделя срещу пристанището Марблхед; и вий сам можете да видите какъв е народний възторг, който се предизвиква от тия събития сега, в сравнение с онзи, който се е проявявал при таквиз случаи във ваше време. ССГ (превод), 131.
2. Обикн. мн. Външна изява на такова чувство, изразено обикн. с възгласи. Признателността на колегите и възторзите на публиката са ми бивали единствената награда. Ив. Димов, АИДЖ, 108. В същност срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора, .., винаги са извиквали най-много възторзи. Д. Калфов, Избр. разк., 127.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`рг.
ВЪЗТО`РГВАМ, -аш, несв.; възто`ргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възто`ргнат, св., прех. Предизвиквам възторг у някого. Всичко у това младо същество като че бе създадено, за да възторгва и да покорява. Г. Караславов, ОХ IV, 373. Тоновият език на композиторите додекафонисти .. е крайно субективен и лишен от образна конкретност, .., следователно той не може да вълнува и възторгва множество хора. НК, 1958, бр. 39, 2.
ВЪЗТО`РГВАМ СЕ несв.; възто`ргна се св., непрех. Изпитвам възторг от някого или от нещо. Да, аз съм виждал Антона Страшимиров да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. СбАСЕП, 73. Истинска ценителка
