на талантите, Будевска не пазеше словото и перото си само за утвърдените големи имена. Тя се възторгваше еднакво и от по-незначителните, от по-скромните, стига да виждаше талант, искрено чувство и големия човек. Ст. Грудев, АБ, 184.
ВЪЗТО`РГВАНЕ ср. Отгл. същ. от възторгвам и от възторгвам се.
ВЪЗТО`РГНА. Вж. възторгвам.
ВЪЗТО`РГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възторгна като прил. Който е обхванат от възторг от някого или нещо; възторжен. „То [списанието] трябва да се грижи за проявения вече в българите „пламен божествен“ .. Ах, този пламен! .. Възторгнатият Марко Балабанов го провъзгласява „божествен“. С. Северняк, ИРЕ, 277.
ВЪЗТО`РЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпаднал в състояние на възторг, който е обхванат от възторг. Всъщност, колкото и да се опитваше да се приобщи към радостния народ, да бъде като всички естествено възторжен и непритворен, .. сам чувствуваше, че хората не му вярват. П. Славински, ПЗ, 124-125. Неволно тя си спомни първия [съпруг]; колко развълнуван и възторжен беше в деня на обяснението им… М. Грубешлиева, ПП, 155. — Вашето име трябва да остане безсмъртно! — извика възторженият и разтрогнат Викентий. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 60. // Който има способността често да изпада в състояние на възторг. Той се боеше за сина си, .., но сърцето на стария човек бе пълно и с една сладка гордост, че Борис беше тъкмо такъв човек — чист душевно, храбър, възторжен, достоен човек. Д. Талев, И, 599. Необикновено жив, необикновено възторжен, .., — Гео Милев лесно минава безкрайно дългия път, който бележи неговото творческо развитие от „Жестокият пръстен“ .. през „Иконите спят“ до поемата „Септември“. Н. Лилиев, Съч. III, 74. Будевска беше възторжена натура. Тя обичаше съпруга си, децата си, дома си не по-малко от изкуството си. Ст. Грудев, АБ, 156. Поиска й се да се изправи пред него и силно и нервно да извика в лицето му: „Обичах те, Роби! Обичах те с всичките чисти пориви на млада и възторжена студентка, която е срещнала в живота си талантлив и умен, но беден художник.“ Б. Йосифова, БЧМ, 237-238.
2. Който изразява възторг. И Клисура с възторжени викове и при звона на камбаната се прогласи въстанала. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. Все по-бурно и по-високо ура. Ярка светлина огрява възторжените лица, запалените очи. Й. Йовков, Разк. II, 228. Никога Христина не беше го виждала тъй приказлив, с такова щастливо изражение, с такива възторжени като на момче очи. Ем. Станев, ИК I и II, 465. Възторжен отзив.
ВЪЗТО`РЖЕНО. Нареч. от възторжен; с възторг. Гледаше я вторачено и лукаво, цо ви същото време възторжено и занесено. Й. Йовков, СЛ, 61. — Оня ден ти ми разказваше прекалено възторжено за новата приятелка на брат си. Значи, красотата на жените от другия свят те вълнува!… Д. Димов, Т, 225. Само учителят Цано излезе по-корав, разбута народа и им държа реч, като размахваше възторжено бомбето си. Ст. Даскалов, БМ, 53.
ВЪЗТО`РЖЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние или качество на възторжен. Тия млади момчета бяха повече от бъбриви, изпълнени с възторженост, особено едното от тях, което ни описа чудесиите на Якутия. Й. Радичков, НД, 183. — Бих искал да погледна света еднаж с вашите очи, .. Груев се усмихна едва-едва на младежката възторженост на Борис и му беше драго да погледа лицето му. Д. Талев, И, 485. И някак хладно, без присъщата му в такива случаи възторженост, той пристъпи да изложи това, за което в началото на срещата им загатна и което сега не му се дип щеше да разправя. Т. Влайков, Съч. III, 31.
ВЪЗТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар., сега поет. Източен. Тогава запукаха пушки от западната урва, запукаха от възточната. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. В песните на възточните певци има само вино, рози, Айше или Фатме. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. Ала — не купува ни цар, ни велможа съсъди и накит, ако му не кажат, че са възточна или ромейска работа. Н. Райнов, КЦ, 97. Едно прилично и народополезно решение на черковния ни вопрос ся тегли само от решението на възточния въпрос. ДЗ, 186о, бр. 14, 55. Едно отделение кавалерия .. бяха останали на десний бряг на Мозел да наблюдават Мец от възточната страна. Ч, 1871, бр. 24, 742.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`чен.
ВЪЗТО`ЧНО. Остар., сега поет. Нареч. от възточен. Етрусците, гръцките преселници, завзели най-напред западната част от севера и средна Италия. Възточно от тях покрай Адриатическо море живеяли умбрите. Г. Йошев, КВИ (превод), 88.
ВЪ`ЗТРЕБ м. Диал. Място в селска къща, където се нареждат завивките и постелките. Досети се Тошка и се повлече към полутъмния ъгъл, дето беше възтребът. Тя стигна дотам, подпря се и се помъчи да се задържи така. Но не можа. Прилоша й. Г. Караславов, Тат., 262.
ВЪЗТРЪБЯ`. Вж. възтръбявам.
ВЪЗТРЪБЯ`ВАМ, -аш, несв.; възтръбя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Ритор. Тържествено
