ВЪЗСТЕ`ГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-стегнат от обикновеното или отколкото се очаква.
ВЪЗСТЕ`ГНАТО. Нареч. от възстегнат.
ВЪЗСТРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е доста, твърде странен. Тя наблюдаваше един възстранен тип със съмнителен вид и гузен поглед, който от половин час висеше пред къщата.
ВЪЗСТРА`ННО. Нареч. от възстранен. От свода до основите мостът бе обрасъл в треволяк, край зидарията белееше говежди череп .. Магарешки трън бе пробил бялата кухина, възстранно навървил се там. Р. Сугарев, СС, 125.
ВЪЗСТУДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-студен от обикновеното или отколкото се очаква. Не намираш ли, че чаят, който току-що ни сервираха, е възстуден.
ВЪЗСТУДЕ`НО. Нареч. от възстуден. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде е по-студено от обикновеното или отколкото се очаква. Щом спрат парното в спалнята през нощта става възстудено.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-студено от обикновеното или отколкото се очаква. Пусни, ако обичаш отоплението в колата, защото ми стана възстудено.
ВЪЗСУ`КВАМ, -аш, несв.; възсу`ча, -еш, мин. св. възсу`ках, св. Диал. 1. Прех. Завивам нагоре нещо (обикн. мустак), като го усуквам; засуквам4. Една заран, когато си бе облякъл вече блестящия мундир и възсукал черните мустачки с маджарска помада, денщикът му доложи, че някаква млада госпожа пита за него. Ив. Вазов, Съч. XI, 179. Отдире му изпъчений стражар / мустак възсуква и поглежда строго. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65.
2. Прех. Завивам нещо (ръкав, крачол и под.) нагоре; запретвам1. Един овчар — възсукал крачоли, наметнал ямурлук — стои пред стадото си. Ил. Волен, МДС, 245.
3. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам2, възвивам, извивам1, възсуквам се. — Кой да отиде? Ти сам иди! Промени си дрехите, слез полека, полека през скришния път, възсучи към нивята. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 35. възсуквам се, възсуча се страд. от възсуквам в 1 и 2 знач. Мустачките му порасле толкова, колкото да могат вече да се възсукват. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19.
ВЪЗСУ`КВАМ СЕ несв.; възсу`ча се св., непрех. Диал. 1. Изменям посоката на движението си, като правя завой, за да се скрия; възвивам, възсуквам. Щом поисках да се възсуча зад едно дърво, ето че едни бели ръце се обвиха около врата ми и ме притиснаха на пълнички, силно затуптели гърди. Св. Миларов, СЦТ, 152. Ако да не бе пристигнал да ся възсучиш там в онзи завой на улицата, щеше да правиш сега поклони пред Бога. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 128.
2. Извивам се. Разсърди са бял Димитър, / .. / че извади тънка сабя .. / .. / възвъртя са, възсука са, / че изсече триста души. Нар. пес., СбНУ XXVI, 60. Фанаха го, свързаха го, / свързаха го със синджири, / със синджири и коприна .. / Разсърди се Марко Краляв, / възвъртя са, възсука са, / че изкъса синджирите. Нар. пес., СбНУ XXVI, 138. • Обр. Разбра са, че добромисленици някои на съветника искали да бъде редакцията му бурмалия, за да ся възсуква и разсуква, според кога както им скивни. Г, 1863, бр. 10, 73.
ВЪЗСУ`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възсуквам и от възсуквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСУ`Х, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-сух от обикновеното или отколкото се очаква. Беше възсух, кокалест, изпечен, с увиснали мустаци. Й. Йовков, ПГ, 165. На една от тия станции се качва в моето купе един млад поп, с бледно, възсухо лице. Ив. Вазов, СНЖ, 48. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Ем. Манов, БГ, 76. Платото на прериите при Високата равнина има надморска височина от 600 до 2000 м. Поради възсухия си климат то до неотдавна е представлявало велико царство на тревите. Л. Мелнишки, ПП, 106.
ВЪЗСУ`ХИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възсух. На тазгодишния вестникарски събор особено привличаше вниманието на всички един средновисок, възсухичък старец с побеляла коса и брада. СбЦГМГ, 57.
ВЪЗСУ`ЧА. Вж. възсуквам.
ВЪЗСЪЗДА`ВАМ, -аш, несв.; възсъзда`м, възсъздаде`ш, мин. св. възсъзда`дох, прич. мин. св. деят. възсъзда`л, св., прех. Книж. 1. Правя нещо да се появи отново във вид, в който е съществувало преди, повтарям нещо, както е било; възпроизвеждам. Аз живеех с тия исторически сенки и моята мисъл възсъздаваше гордите зидове със зъбци, с кули и бойници. Ив. Вазов, Съч. XVII, 143-144. Мозъкът му постоянно се опитваше да възсъздаде картината на бягството. Ем. Станев, ВТВ, 43.
2. Творчески предавам, представям нещо наблюдавано, чуто или преживяно; пресъздавам, възпроизвеждам. В одата „Паисий“ израства обаятелният образ на атонския монах, наведен над масата пред жумяща лампа, отдаден изцяло на своята идея да възсъздаде славното минало на народа си. Лит. X кл, 197. // За човек на изкуството — предавам, изобразявам действителността в художествени образи; възпроизвеждам. Пръв той измежду поетите на новото време
