два месеца, в които трябваше да възстанови напълно здравето си. Д. Кисьов, Щ, 296. Приет в голямо количество той [чаят] разхлажда, намалява жаждата и възстановява силите на физическите работници. Ал. Гетман, ВС, 35. Ефендията току-що бе написал две големи страници и .. ги сочеше като безспорен следствен материал срещу Лазара Глаушев. Беше доволен от работата си и бе възстановил отново своето самочувствие на ловък, изкусен следовател. Д. Талев, ПК, 719. — Като променя обстановката, .. — може би ще възстановя душевното си равновесие. О. Василев, Л, 31. Възстанових доброто си настроение. △ Новото правителство възстанови законността и демократическите свободи в страната. △ Възстановявам реда.
3. Започвам отново някакво прекъснато отношение; възобновявам. — Когато ти се отдели от нас при село Веселин, ние поседяхме там още три денонощия в една плевня. Не можахме да възстановим връзката с отряда. П. Славински, ПЗ, 138. В душата й се промъкна съмнение защо Райна, .. така неочаквано възстанови прекъснатите си връзки с нея. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Двете страни възстановиха дипломатическите си отношения. △ Възстановиха старата си дружба.
4. Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възобновявам, възкресявам. Въображението му възстанови живо унизителната картина в градината. Той, поручик Балчев, когото никой досега не бе дръзнал да оскърби, беше бит от някакви гамени! Ем. Станев, ИК I и II, 109. Сънят му се изпълняше със същите картини и на сутринта той със същото вълнение се мъчеше да възстанови сънищата си с най-малките им подробности. Й. Йовков, Разк. I, 49. Кънчо захваща да мисли и да си спомня за своята годеница. Но мислите му не вървят, не се лепят, а въображението му, за чудо, не може да възстанови у него нейния образ. Т. Влайков, Мис., 1890, кн. 3-4, 241. възстановявам се, възстановя се страд. — Обстрелват полето зад нас… и някой снаряд е скъсал кабела… — Да се възстанови веднага! — заповяда той остро. П. Вежинов, ЗЧР, 177. Името на главния герой [на легендата] се е изгубило и може да се възстанови само от действието, което му се приписва. СбНУ II, 133.
ВЪЗСТАНОВЯ`ВАМ СЕ несв.; възстановя` се св., непрех. 1. За състояние или за отношение — отново започвам да съществувам след период на временно изчезване или прекъсване; възвръщам се, възобновявам се. Душевното равновесие ми се възстанови и нервите се поуспокоиха сред окръжающата тишина. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Неговите [на язовеца] навици, сякаш забравени през време на съня, бързо се възстановиха. Той тръгваше на лов винаги в един и същ час, }грибираше се редовно на зазоряване. Ем. Станев, ЯГ, 83. След като тия дълго премълчавани думи бяха казани, мъглата между приятелите като че ли се пръсна .. Между тях се бяха възстановили старите другарски отношения и сега и смехът бе по-искрен, и усмивките по-сърдечни. П. Вежинов, СО, 173.
2. За човек или за друг жив организъм — придобивам отново предишното си състояние или предишния си вид, които временно съм бил изгубил. В първите три дена след тръгването ни от Хавър, около три четвъртини от пътниците се натъркаляха от морската болест, а някои се възстановиха едва в последния ден на пътуването ни, като наближихме американския бряг. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32.
— Друга (остар. книж.) форма: възстановля`вам.
ВЪЗСТАНОВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възстановявам и от възстановявам се. — Слушай; целта на тайния съзаклятнически комитет е възстановяването на българската държава с всичкото й великолепие и мощ! Ст. Дичев, ЗС I, 416. Не бяха минали две седмици от заминаването на Стойко Върбанов за Търново и в Караач се получи княжеският манифест за възстановяването на конституцията. В. Геновска, СГ, 211. С възстановяването на телесното му здраве възстановяваше се още по-бързо и душевното му здраве. Д. Талев, И, 294. В основата на вегетативното размножаване стои способността на растенията към регенерация (възстановяване). Д. Георгиев и др., ХР, 10. Възстановяване на историческите и архитектурните паметници.
ВЪЗСТА`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много стар. Между жените имаше и бременни, .., имаше и възстари невести с хлътнали очи и черни забрадки, но нито една млада и хубава жена. А. Христофоров, А, 49. Секретарят на околийския комитет, един сух, възстар, но енергичен и начетен шивач, разбра какво може да стане от младото селянче. Г. Караславов, СИ, 281. На съседната маса шуми семейство ..; две възстари жени, друга по-млада, навярно дъщеря или снаха с двегодишно дете и със съпруг. К. Константинов, ПЗ, 119. На пейката до мен сядат двама възстари мъже с побелели коси. Л. Стоянов, X, 156.
ВЪЗСТА`РИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възстар. Стаичката .., беше в съседство с къта, в който живееше сама-саменичка собственичката на тоя дом — възстаричка съсухрена женица. Б. Обретенов, С, 61. — Нонке, време е вече да се ожениш! — Хайде де, намери ми един хубав възстаричък ерген. К. Петканов, ДЧ, 153. Един възстаричък фелдшер с уморено, посивяло лице и две медицински сестри едва смогваха да превържат ранените. Ив. Мартинов, ПМ, 10З.
