Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.
— От перс. през тур. bent.
БЕНТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бент. Бентова стена.
БЕНТОНИ`Т м. Минер. Вид глина, която има силно адсорбционно действие и се употребява при рафиниране на минерални, растителни и др. масла. Цитизинът се отделя от растителните извлеци с помощта на бентонит. JI. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 57.
— От фр. bentonite през рус. бентонит.
БЕНТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от бентонит. Съвместно със сътрудници от Софийския държавен университет бяха проучени и бентонитовите глини при Димитровград .. , които се оказаха ценен материал за керамичната индустрия. Тр, 1963, бр. 288,3.
БЕНТОС, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от организмите, които живеят на дъното на воден басейн (море, езеро, блато, река). Става дума не за проста констатация на параметрите на сегашното замърсяване на черноморските ни градове, а за задълбочени научни изследвания на различните микроорганизми, бентоса на дъното, .. и т.н. 168 ч., 1991, бр. 25, 5. Растителен бентос. Животински бентос. Морски бентос.
— От гр. Pevdoi; 'дълбочина'.
БЕНТОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Биол. Прил. от бентос. По мястото на обитаването морските водорасли се разделят на две големи групи: едните живеят във водните пластове и се наричат планктонни водорасли, а другите обитават по морското дъно — бентосни водорасли. В. Петрова, PC, 14.
БЕНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бент; малък бент.
БЕНЧИЦА ж. Умал. от бенка; малка бенка.
— Друга (простонар.) форма: б е м ч и ц а.
БЕРА1, -еш, мин. св. брах, несв., прех. 1. Късам от различни места и поставям на едно място отделни единици, някакво количество растения (цветя, плодове, треви и под.). Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Горе на високото се белееше къщичка. Зад нея почваше гората. Колко минзухар и кокичета сме брали там! Кл. Цачев, СШ, 56. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресяга-ха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чуту-рата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2-3. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127. Бера гъби. II Разш. Късам наред плодовете на растенията от определена площ, за да ги прибера на едно място; обирам. По къра беряха царевиците и селските улици бяха пусти. Ем. Станев, ИК III и IV, 339. На връщане от града Марин беше минал през градините, дето Данковица береше памук. Г. Караславов, СИ, 261. Който посеял, ще жъне, който посадил, ще бере. Послов. Берем лозята.
БЕНТОВ
2. Разг. В съчетание със съществителни, които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, срам, яд, студ и под.). Изпитвам, преживявам това, което е изразено от съществителното. Бера грижа (ка-хър, гайле, дерт) за някого, нещо\ бера грижата (грижите, кахъра, гайлето, дерта) на някого,нещо — безпокоя се, тревожа се, грижа се (обикн. за някого, за нещо или заради някого). Мома като трендафил в градина дал ни Господ, няма защо да берем грижа. Няма да остане мома. К. Величков, ПССъч. I, 156. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш: / свекър да чакаш от пазар, / либе да чакаш от нива, / девер да чакаш от гора. Нар. пес., БДНН I, 109. — Ами децата, децата, горкичките!. .. — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, — .. — сега самичък им бера грижите. Елин Пелин, Съч. II, 16-17. -Не се притеснявай за войската — забеляза иронично войникът. — Има кой да й бере гайлето. .. П. Вежинов, BP, 72. Бера грях — греша, правя грях. Живея само да бера грях. Ст. Младенов, БТР I, 140. Бера срам — срамувам се. — Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле?. . За наши грехове децата ни ще берат срам. Н. Каралиева, Н, 97. Бера срама на някого, за някого — поемам срама, вината на някого, срамувам се заради някого. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хора! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. Бера страх (страхове) — страхувам се. — И тази работа свършихме! Ама какъв страх брах, докато докарам колата. П.Стъпов, ЖСН, 202. Бера страха (страхове <те>) на някого, за някого — страхувам се за някого. — Страшно е пак да остана сама, да бера хиляди страхове за тебе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората. Да се не връщам всеки ден вкъщи, да не ти бера страховете всеки ден. Д. Талев, И, 310. Бера яд (яд ове) — ядосвам се. Жена му казваше: „Ти, Велико, всичко можеш. Знаеш ли какви ядове ще берем, ако се метнат на тебе тези мъже!“ С. Северняк, ИРЕ,
БЕРА1
