61. Бера яда (ядовете) на някого — ядосвам се заради някого, за някого. Бера студ — мръзна, студувам. Какъв студ брахме оная нощ!
3. Диал. Вземам отделни предмети или части от нещо от различни места и ги слагам на едно място; събирам. Тръгнале ми са боляре / по дивно равно загоре / сиви говеда да берат. Нар. пес., СбВСтТ, 1057. Дърва е брала, сама ги клала. Ст. Младенов, БТР I, 140. Дето идеш, дом бери! Погов., П. Р. Славейков, БП I, 161-162. Бера съчки. Бера трески. Бера сено. // Диал. Трупам. — Хорските мъже, като купуват нещо, опитват, избират, не дават пари на вятъра. А на нас и пералнята ни е раздрънкана, и прахосмукачката не работи, ами само бере праха в антрето. Г. Краев, СК, 45. — Където искаш, ще отида. В Анадола, в Тунис, дето кажеш. Ти остани тука, бери пари, бери слава, ако само за това си дошъл! Р. Стоянов, М, 41. Султанът развихрял ханджари. Гняв брало е робско море. В. Марковски, ПЗ, 315.
4. Диал. Призовавам мнозина да се съберат на едно място; набирам, събирам. Цар войска бере голяма, / от всекий града по юнак, / от Кошеница момица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 39. Зайо Байо / из друм бяга, / гърло дере, / войска бере. Ц. Церковски, СбХ, 15. Дето няма котка, мишките берат гости. Послов. // Каня по определен повод (означен със съществителното — допълнение към глагола). Бера пита за новородено дете. △ Бера кръщене. △ Бера помен. △ Бера тлъка.
5. Диал. За пчела — изсмуквам, събирам нектар. Мирише нивата, сякаш е градина с цветя. Пчели прехвърчат от цвят на цвят. .. Барем кошери да имахме, виках си, та в наше място мед щяха да берат, а то кой знай откъде долитаха и къде отиваха. Кр. Григоров, Н, 51-52.
6. Непрех. Диал. Търпя, изпитвам неприятности или досада от някого, без да давам външен израз. Бере, бере, ама кога изтури, никой няма да ся завръти. Н. Геров, РБЯ I, 39. Аз бера, бера, та че от еднъж ще си изкарам. Н. Геров, РБЯ I, 39.
7. Диал. За съд — вместям в себе си; побирам, събирам. Взима дете арапската глава: в торба да я турне, торба не я бере. Ст. Младенов, БТР I, 140. Тая бъчва бере сто ведра вино. Н. Геров, РБЯ I, 39. бера се страд. от бера в 1, 3, 4, 5 и 7 знач. Тютюнът трябваше да се сади, прекопава, плеви и бере. .. да се ниже и суши. .. да се манипулира. Д. Димов, Т, 108. Бавно слага крак на стреме / есенният ден смирен… / Да, настана вече време / гроздето да се бере… Д. Методиев, ДПТ. бера си възвр. от бера в 1-3 знач. Бера си цветя. △ Берем си череши.
БЕРА` СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. За хора, множество — събирам се на едно място; струпвам се. На площада имаше особено движение. Хора на тълпи, на тълпи се беряха, срещаха се, гълчаха и се трупаха на едно място пред западната нартика на черквата. Ив. Вазов, Съч. X, 55. По онова време имаше някой си дядо Начо. .. билерин, .., той задяваше децата, които се беряха около него, привличани от любопитната му стока. П. Р. Славейков, БП I, VI. Морава равна зелена, / .. / Събор се бере на тебе, / от секо село сборяне. Нар. пес., СбВСтТ, 94.
2. Постепенно се насъбирам, трупам. — Взирам се удивлен: / там в полето под мен, / в град престолен шумящ. / .. Там се сили берат, / тамо криле растат / за борби, за летеж. Ив. Вазов, Съч. III, 224. Береше ли той грижи, или не, / а те сами се на сърце беряха. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 3.
◇ Бера греха на някого. Разг. Поради свои деяния или своето поведение по отношение на някого нося отговорност за грешките му. Единият дигнал пушка да го застреля, но като се вгледал в неговото мило юношеско лице, .., свалил пушката и казал като на себе си: — Хайде, върви си синко! Да ти берат греха тези, които са те пратили тук. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 74.
Бера душа. Разг. Намирам се на смъртно легло; агонизирам. Догана береше душа. От минута на минута дишането му спираше, гърдите му все по-бавно и по-ниско се повдигаха. Ив. Петров, ВМ, 109. Трупове от двата пола и от разни възрасти са валяле из кръвта си, някои издъхнали вече, а мнозина ранени и други в смъртния си час брале душа. З. Стоянов, ЗБВ III, 293.
Бера зазъбици. Диал. Силно желая да получа нещо, обикн. да ям нещо.
Бера лой. Диал. 1. Слабея. 2. Измъчвам се, топя се от ядове.
Бера мухи. Диал. Губя си времето, без да върша нещо; безделнича, бездействам. Ти го учиш, ти го караш, / оно мухи бере. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 40.
Бера петала. Диал. Оставам назад и вървя след другите по пътя.
Бера си госте. Диал. Създавам си сам грижи, неприятности.
Бера ягоди. Диал.Червя се за нещо; срамувам се.
БЕРА`2, -е`ш, мин. св., брах, несв., непрех. За част от тяло на човек или на животно или за рана — загноявам. — А да знаете какво си изпати, горкият. Набоде си пръста на един ръждясал гвоздей и сега цялата му китка бере. М. Грубешлиева, ПП, 62. От пердетата бяха останали още 16 мотива, затова майката и голямата дъщеря усилено бродираха .. А малката през това време, прегърнала като бебе болния си пръст, който вече береше, се разхождаше на месечина по изметения двор и хълцаше с глас. Чудомир, Избр. пр, 70-71.
БЕРА`Т м. Истор. Официален документ, който се издавал от султанската канцелария в Османска Турция, за да се предоставят на някого известни права или привилегии.
