Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.
— От перс. през тур. bent.
БЕ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бент. Бентова стена.
БЕНТОНИ`Т м. Минер. Вид глина, която има силно адсорбционно действие и се употребява при рафиниране на минерални, растителни и др. масла. Цитизинът се отделя от растителните извлеци с помощта на бентонит. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 57.
— От фр. bentonite през рус. бентонит.
БЕНТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от бентонит. Съвместно със сътрудници от Софийския държавен университет бяха проучени и бентонитовите глини при Димитровград .., които се оказаха ценен материал за керамичната индустрия. Тр, 1963, бр. 288, 3.
БЕ`НТОС, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от организмите, които живеят на дъното на воден басейн (море, езеро, блато, река). Става дума не за проста констатация на параметрите на сегашното замърсяване на черноморските ни градове, а за задълбочени научни изследвания на различните микроорганизми, бентоса на дъното, .. и т.н. 168 ч., 1991, бр. 25, 5. Растителен бентос. Животински бентос. Морски бентос.
— От гр. βένυος ’дълбочина’.
БЕ`НТОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Биол. Прил. от бентос. По мястото на обитаването морските водорасли се разделят на две големи групи: едните живеят във водните пластове и се наричат планктонни водорасли, а другите обитават по морското дъно — бентосни водорасли. В. Петрова, PC, 14.
БЕ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бент; малък бент.
БЕ`НЧИЦА ж. Умал. от бенка; малка бенка.
— Друга (простонар.) форма: бе`мчица.
БЕРА`*1, -е`ш, мин. св. брах, несв., прех. 1. Късам от различни места и поставям на едно място отделни единици, някакво количество растения (цветя, плодове, треви и под.). Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Горе на високото се белееше къщичка. Зад нея почваше гората. Колко минзухар и кокичета сме брали там! Кл. Цачев, СШ, 56. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чутурата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2-3. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127. Бера гъби. // Разш. Късам наред плодовете на растенията от определена площ, за да ги прибера на едно място; обирам. По къра беряха царевиците и селските улици бяха пусти. Ем. Станев, ИК III и IV, 339. На връщане от града Марин беше минал през градините, дето Данковица береше памук. Г. Караславов, СИ, 261. Който посеял, ще жъне, който посадил, ще бере. Послов. Берем лозята.
2. Разг. В съчетание със съществителни, които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, срам, яд, студ и под.). Изпитвам, преживявам това, което е изразено от съществителното. Бера грижа (кахър, гайле, дерт) за някого, нещо; бера грижата (грижите, кахъра, гайлето, дерта) на някого, нещо — безпокоя се, тревожа се, грижа се (обикн. за някого, за нещо или заради някого). Мома като трендафил в градина дал ни Господ, няма защо да берем грижа. Няма да остане мома. К. Величков, ПССъч. I, 156. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш: / свекър да чакаш от пазар, / либе да чакаш от нива, / девер да чакаш от гора. Нар. пес., БДНН I, 109. — Ами децата, децата, горкичките!… — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, — .. — сега самичък им бера грижите. Елин Пелин, Съч. II, 16-17. —* Не се притеснявай за войската — забеляза иронично войникът. — Има кой да й бере гайлето… П. Вежинов, BP, 72. Бера грях — греша, правя грях. Живея само да бера грях. Ст. Младенов, БТР I, 140. Бера срам — срамувам се. — Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле? .. За наши грехове децата ни ще берат срам. Н. Каралиева, Н, 97. Бера срама на някого, за някого — поемам срама, вината на някого, срамувам се заради някого. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хора! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. Бера страх (страхове) — страхувам се. — И тази работа свършихме! Ама какъв страх брах, докато докарам колата. П.* Стъпов, ЖСН, 202. Бера страха (страхове <те>) на някого, за някого — страхувам се за някого. — Страшно е пак да остана сама, да бера хиляди страхове за тебе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората. Да се не връщам всеки ден вкъщи, да не ти бера страховете всеки ден. Д. Талев, И, 310. Бера яд (ядове) — ядосвам се. Жена му казваше: „Ти, Велико, всичко можеш. Знаеш ли какви ядове ще берем, ако се метнат на тебе тези мъже!“ С. Северняк, ИРЕ,
