БЕНЗИНОВО`З м. Специален камион с цистерна за превоз на бензин и зареждане на бензиностанции. Безсрочна стачка започнаха гръцките шофьори на цистерни и бензиновози. Нов., 2000, бр. 225, 5.
БЕНЗИНОМОТО`Р м. Двигател, който работи с бензин.
БЕНЗИНОМОТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. прил. Който работи чрез бензиномотор. Бензиномоторен трион.
БЕНЗИНОСТА`НЦИЯ ж. Крайпътна станция за снабдяване на моторни превозни средства с течно гориво и други материали. След три дена [Евгени] заработи на бензиностанцията като помощник на един от най-старите съпрузи на стюардеси. В. Пламенов, ПА, 58.*
БЕНЗИНОУСТО`ЙЧИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Способност на някои химически съединения да не се разтварят в бензин. Целулозните лакове имат висока бензиноустойчивост.
БЕ`НЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се отнася до бензин, напр.: бензостанция, бензосклад, бензомер, бензопомпа.
2. Който е производен на бензола, напр.: бензофенон, бензофлавин, бензохидрол и др.
БЕНЗОА`ТИ обикн. мн. Хим. Органични съединения, соли или естери на бензоената киселина.
◇ Натриев бензоат. Хим. Сол на бензоената киселина, която се използува за консервиране на хранителни продукти, като антисептично средство и др.
БЕНЗОА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който се отнася до бензоат. Бензоатен разтвор.
БЕНЗО`Е, мн. няма, ср. Спец. Вид смола, получавана от тропически дървета, която се използува в бояджийството, парфюмерията и др.
— От араб. през лат. benzoe.
БЕНЗО`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензое. Страната [Лаос] изнася малко кафе, .., бензоена смола. ПЗ, 1981, кн. 10, 29.
◇ Бензоена киселина. Хим. Безцветно кристално органично съединение, което се използува като антисептично и консервиращо средство.
БЕНЗОИ`Л, мн. няма, м. Хим. Радикал, който се съдържа в някои органични съединения, като бензоената киселина и др.
БЕНЗОИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа бензоил. Бензоилна група.
БЕНЗОКОЛО`НКА ж. Комбинирано устройство в бензиностанция, което се състои от помпа за наливане на бензин в моторното средство и уред за отмерване количеството на бензина и стойността му. Снабдителните станции за гориво и смазочни материали се разполагат в различни части на града на подходящи места, .. Броят на бензоколонките за зареждане на колите се определя въз основа на следната приблизителна периодичност. Т. Горанов и др., ПА, 311.
БЕНЗО`Л, мн. няма, м. Хим. Ароматен въглеводород, отделян при дестилацията на каменовъгления катран във вид на безцветна леснозапалима течност, която се използва като разтворител, за производство на багрила, взривни вещества и др. Бензолът и спиртът също се използуват като антидетонатори. Тяхното октаново число е много високо (около 100). Те се прибавят към бензина поотделно или заедно. Гр. Тимчев и др., УВА, 72.
— От лат.
БЕНЗО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Бензолов. Бензолен разтвор.
◇ Бензолно ядро. Хим. Бензолово ядро.
БЕНЗО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до бензол; бензолен. Бензолови въглеводороди.
◇ Бензолово ядро. Хим. Основното ядро на ароматните въглеводороди, изградено от шест въглеродни атома; бензолно ядро.
БЕНЗОСТА`НЦИЯ ж. Бензиностанция.
БЕ`НКА ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човека, образувани от натрупване на пигмент. Черните очички на Милка пламнаха, мургавото й лице, с мъничка бенка на лявата буза, се оживи. X. Русев, ПЗ, 171. Високо русокосо момиченце с кафява бенка на бузата, .. запита: — Селсъвета ли търсите? Л. Михайлова, Ж, 66.
— От тур. benek. Друга (простонар.) форма: бе`мка.
БЕ`НТ, бе`нтът, бе`нта, мн. бе`нтове, след числ. бе`нта, м. 1. Изкуствена преграда в коритото на река за повдигане нивото на водата, която се отбива изцяло или отчасти в канал, тунел и др. Мътните води, набъбнали от поройния дъжд, като бесни се блъскаха в бреговете и със страшна сила преливаха през бента. М. Марчевски, ГБ, 150. Бентът се отприщи.
2. Водният басейн зад тази изкуствена преграда. Далече шумеше водата на бента и се подвикваше с вятъра. Елин Пелин, Съч. III, 79. На отсамния бряг, отдалечени една от друга, се редяха две големи воденици с по три камъка и с по една господарска къща за през лятото. Тук винаги беше прохладно, бучаха бентовете, пръскаше воден прах, лъхаше на тиня и прясно брашно. К. Константинов, СЧЗ, 77.
◇ Бентът се отприщва / отприщи (отпушва / отпуши). Пречките или задръжките за нещо изчезват и то се проявява или развива бурно. Най-сетне бентът се отприщи.
