жив наследникът! — и той изпи чашката с бенедиктин. Ив. Вазов, Съч. XII, 40.
— Фр. bénédictine.
БЕНЕДИКТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Монах от католическия орден на св. Бенедикт. Към началото на XII век управителят на манастира Свети Йоан го иззе от бенедиктинците и създаде нарочен орден. В. Мутафчиева, СД, 95.
БЕНЕДИКТИ`НКА ж. Монахиня от католическия орден на св. Бенедикт.
БЕНЕДИКТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до католическия монашески орден на бенедиктинците. Бенедиктински монах. Бенедиктинска архитектура.
◇ Бенедиктински орден. Най-старият католически монашески орден в Западна Европа, основан през VI в. в Италия, представителите на който са активни привърженици на папската власт.
Бенедиктински трън. Високо тревисто растение с ръбесто стебло и пересто нарязани бодливи листа, разпространено в топлите южни краища на страната, което се използува като лечебна билка. Cnicus benedictus.
— От фр. bénédictin.
БЕНЕТИ`ТОВИ мн. Палеонт. Вид изчезнали едри папратовидни растения, съществували в края на палеозойската и през мезозойската ера. Bennettitinae. Счита се още, че лютиковите растения са имали прадеди, близки до бенетитовите. ОБиол. X кл, 134.
— От англ. собств.
БЕНЕФИ`С м. Книж. 1. Театрално или цирково представление, доходът от което е в полза на честван артист. А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? / Поне един бенефис да беше го споходил! Хр. Смирненски, Съч. III, 52. Инициативата, която взе „Комедия“ за даване бенефис на заслужилите драматически актриси: Роза Попова и Маня Икономова, които днес изнемогват от болест и материални лишения, се посрещна от всички среди с искрено одобрение и най-после ще се увенчае с успех. К, 1926, бр. 77, 3.
2. Честване на театрален деец с такова представление като израз на признание.
— От фр. bénéfice ’полза, благодеяние’.
БЕНЕФИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който се отнася до бенефис. Бенефисна вечер. Бенефисен концерт.
БЕНЕФИ`ЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна.
2. Завещан имот на духовенството в католическата църква.
3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход.
— От лат. beneficium ’благодеяние’.
БЕНЗАЛДЕХИ`Д м. Хим. Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила.
— Фр. benzaldèhyde или нем. Benzaldehyd.
БЕНЗИДИ`Н, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, което е важен полупродукт за получаване на азотни багрила. Директните багрила са в повечето случаи азосъединения. Получават се от бензидина и неговите производни. Н. Недев и др., ХБ, 13.
— Фр. benzidine или нем. Benzidin.
БЕНЗИ`Л, мн. няма, м. Хим. Химическо съединение, което представлява жълти кристали, неразтворими във вода, а само в органични разтворители, използувано за борба с вредни насекоми, при някои синтези и др.
— Фр. benzile.
БЕНЗИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бензил. Бензилов алкохол. Бензилов бромид.
БЕНЗИ`Н, мн. няма, м. Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. Задвижващата част на автомобила ( .. ) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична. М. Сливкова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.
— Фр. benzine.
БЕНЗИНДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена бензинджия. Работила съм и като бензинджийка.
БЕНЗИНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Работник на бензиностанция, който налива бензин в колите. — Съдията трябва да има и хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекиджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37. Продавал е нафта, бил е бензинджия, сервитьор, сетне управител на ресторант. Живот — авантюра. ДТ, 1999, бр. 290, 7.
БЕНЗИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензин; бензинов. Бензинени пари. Бензинена миризма. Бензинена станция. Бензинен склад.
БЕНЗИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бензинен. Бензинови пари. Бензинова миризма. Бензиново отравяне.
2. За мотор, уред и под. — който се движи, работи с бензин. Бензинов мотор. Бензинов двигател. Бензинова запалка.
