то ся намира у работни хора, а не у гото-вановци и оезделници. Лет., 1873, 241.
БЕЗДЕЛНИЦА ж. Жена, която не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяйка, безделничка.
БЕЗДЕЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Прекарвам в безделие времето си, водя празен живот; лентяйствам. Противоп. работя. Какво прави баща ти?... — Нищо — отвърна Кирил и му стана изведнъж мъчно, като си помисли, че това не е празен отговор, а означаваше, че баща му се занимаваше само с едно: да безделничи, да пие. Т. Харманджиев, KB, 169. Отпадащите от училището юноши и младежи .. не трябва да се оставят да скитат и да безделничат. ВН, 1958, бр. 2057, 2.
БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безделнича; лентяйстване.
БЕЗДЕЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен на безделник; бездел-нишки, лентяйски. Безделнически начин на живот.
БЕЗДЕЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Живот без работа, без полезна дейност; бездел-ничене, лентяйство. Целият му живот мина в безделничество.
БЕЗДЕЛНИЧКА ж. Безделница. Пенсионерите и безделничките в кафенетата въздишаха възмутено (“.окъде се стигна, с ватенки да се ходи в образцовите столични заведения“). Ст, 1963, бр. 925, 3.
БЕЗДЕЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свойствен на безделник; безделнически, лентяйски.
2. Който се състои от безделници. А под снопите жътварите / ще привеждат морен стан, / за да пълнят пак хамбарите / на безделнишката сган. Хр. Смирненски, Съч. П, 108.
БЕЗДЕЛНО. Рядко. Нареч. от безделен. Живее безделно.
БЕЗДЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма, не е имал или не може да има свои, рождени деца. Първите години след женитбата си те нямаха деца. Минаха пет, минаха десет и петнадесет — те бяха вече бездетни. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Тя беше бездетна. На времето осиновила Свилена, отгледали я със стареца. Кр. Григоров, Р, 42. — Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето. Елин Пелин, Съч. II, 168. Бездетна жена. Бездетно семейство.
БЕЗДЕТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Бездетство. Водеха деца, момци, момичета, старци. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .. , против малокръвие и безде-тие. Г. Караславов. СИ, 38.
БЕЗДЕТКА ж. Омъжена жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди; бездеткиня. — Караджов деца има ли?- Жена му е бездетка, все по плажове ходи да се цери. Т. Монов, СН, 11. Па я стая дванаесе годин какво сам се млада оженила, девет годин ка бездетка одих, па си родих свойе мъжко дете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 426.
БЕЗДЕЛНИЦА
БЕЗДЕТКИН м. Диал. Бездетник.
БЕЗДЕТКИНЯ ж. Разг. Бездетка; без-детница. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, .. без-деткини с рожба затруднили / и непразни, леко породили. П. Р. Славейков, НМК, 73-75. Майка му беше много време бездеткиня, но ангел Божий, като й са еви, прорече и`, че ще роди син. Н. Михайловски, ССИ (превод), 46.
БЕЗДЕТНИК, мн. -ци, м. Женен мъж, който няма свои деца. — Бай Първане, — викна председателят, - ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Няма — отвърна секретарят, — нашият поп е бездетник. А. Каралийчев, СбХ, 108. Болярски беше обикнал Дойна — така го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си. А. Страшимиров, ЕД, 135.
БЕЗДЕТНИЦА ж. Простонар. Бездетка; бездеткиня. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. Нар. пес., СбВСт, 293.
БЕЗДЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Бездетство.
БЕЗДЕТСТВО, мн. няма, ср. Неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои деца; бездетност. Да му се похвали, да му каже, че тя не е прокълната от природата. А това е най-голямата гордост на жената, както е най-голямото проклятие нейното бездетство. Ст. Чилингиров, РК, 253. Без сумнение, гласът на природата,., ни казва, че бездетството ни нема добри последствия. П. Р. Славейков ПВЖ (превод), 100
БЕЗДЕФЕКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. За промишлени стоки — който е без дефект. Бездефектни тъкани.
БЕЗДЕЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Бездеен. Той знаеше, че пръснатата мълва, с която обясняваше изчезването на двамата ловци, беше намерила почва и отстранила всяко подозрение. Кой го пробуди сега у бездеятелния началник на полицията? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143.
БЕЗДЕЯТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от бездеятелен; бездейно. Не останале за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно. 3. Стоянов, ЗБВ III, 346.
БЕЗДЕЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
БЕЗДЕЯТЕЛНОСТ
