не сме изпълнили нашия дълг пред гражданството. Ем. Станев, ИК I, 478. А когато нямаше кърска работа, ръцете й никога не бездействуваха. Кр. Григоров, Р, 77. // За машини, превозни средства и под. — стоя в покой, не се движа, не работя. Вагоните бездействуваха пред складовете през нощта. РД, 1950, бр. 177, 1. Тракторите са повредени и бездействат.
БЕЗДЕ`ЙСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бездействам; бездействуване.
БЕЗДЕ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Книж. Който не върши нищо. Простите башибозуци така също стояха бездействени до главата ми и стискаха чирените на своите ятагани. З. Стоянов, ЗБВ III, 17.
2. Остар. Книж. Безучастен, пасивен. Така как може един християнин да е бездействен, когато гледа хиляди свои братия изложени на вечно погубление? ИЗ, 1877, 414*.
3. Остар. Книж. При който не се върши нищо, незапълнен с нищо. Богатите спят, сурмасите пият — бездействено състояние. П. Р. Славейков, БП I, 48.
4. Рядко. Който не оказва въздействие. „От сцената — .. — не бива да се чуват бездушни, безчувствени думи. Там не са потребни безидейни, както и бездействени думи. На сцената словото трябва да буди — у артиста, у неговия партньор, а чрез тях и у зрителя — всевъзможни чувствувания, желания мисли.“ Н. Лилиев, Съч. III, 322.
БЕЗДЕ`ЙСТВЕНО нареч. Остар. Книж. Без работа; без действие. Той са нестърпя да стои така бездействено и да чака нощта. Поиска позволение от дружината да го остави да заобиколи из ближните български села. З. Стоянов, ЗБВ I, 191. // Пасивно, безучастно. Той осъждаше правителството си, защото то занима Мексико, .., но той също го осъждаше, защото то стоеше бездействено против Италия и Германия. ИЗ, 1877, 371.
БЕЗДЕ`ЙСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от бездействен; бездейност, бездействие. На четвъртия ден от завръщането си той се прибра в метоха. Още на прага тука го посрещнаха старите навици: да ходи безшумно като сянка, .. Всичко това сега го правеше неловък, .., плашеше го дори със своята повторимост и с бездействеността си. Ст. Дичев, ЗС I, 259-260.
БЕЗДЕ`ЙСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие, липса на действие, дейност, работа. Трудолюбието на Кънчева беше пословично. През целия си живот той не знаеше нито една минута, останал сам в къщи, прекарана в бездействие. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Тази вечер трябва да говорим само за това: кой каква работа да поеме, за да знаем кой за какво е отговорен и за да не може никой да се оправдава с бездействието на другия. X. Русев, ПС, 84. Някаква непреодолима тъга беше изпълнила сърцето му, беше накарала гласът му да замлъкне и заставила ръцете му да висят отпуснати в бездействие. Ал. Бабек, МЕ, 40. Стоя в бездействие.
2. Отсъствие на инициатива или разпоредителност, проява на незагриженост за изпълнението на някакво дело; пасивност. Бъркотията и безредието се засилваха .. В очите на хората просветваха гневни искри, по лицата им се четеше възмущение от бездействието на партийния комитет. Ем. Станев, ИК I, 71.
БЕЗДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. бездействам.
БЕЗДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от бездействувам; бездействане.
БЕЗДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. 1. Който не работи, не е зает с работа. Това не му пречи да бъде оригинално и по своему красиво градче, където ще намериш всичко: .., хубави магазини и фалирали търговци, трудолюбиви хора и безделни клюкарки. Ст. Марков, ДБ, 414. Момичето наближаваше вече дома си, когато до нея тръгна висок мъж и я изгледа продължително. Беше свикнала с тия погледи на безделни мъже. М. Грубешлиева, ПП, 135. Не можете видя вече по улиците на града празничен ден купища-купища безделни деца да играят буйни игри. У, 1871, бр. 8, 114.
2. Който не е запълнен с работа. Безделен живот. Безделни часове.
БЕЗДЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Незаетост с работа, прекарване без работа, без занятие; безделица, лентяйство. Нас, турците, безделието ще ни погуби, дембеллъкът .. Секи от нас иска да бъде ага, да рахатува. Срамува се да работи. Д. Талев, ПК, 299. Аз трябваше да работя, сам да изкарвам прехраната си. Безделието е по-лошо и от най-тежката болест. М. Марчевски, ОТ, 18. Празността, безделието, казва един мъдрец, са майка на сякакви злини. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 13.
БЕЗДЕ`ЛИЦА, мн. няма, ж. Рядко. Безделие. 3apeдиха се дни на безделица и на почивка. Й. Йовков, Ж, 1945, 64. Денят мина в безделица и в тревога. Ст. Чилингиров, ХНН, 66.
БЕЗДЕ`ЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяй. Беше му син и трябваше да работи нещо, неприлично беше такъв мъж да стои със скръстени ръце, да ходи из града като безделник. Д. Талев, ЖС, 227. Без да упражнявам още каква и да е професия, аз съвсем не съм пък и някакъв безделник. Д. Калфов, Избр. разк., 320. Трудът и мъката ни правят и по-добри, и по-милостиви, затова и доброта, и милосърдие по-често
