ся намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1873, 241.
БЕЗДЕ`ЛНИЦА ж. Жена, която не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяйка, безделничка.
БЕЗДЕ`ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Прекарвам в безделие времето си, водя празен живот; лентяйствам. Противоп. работя. Какво прави баща ти?… — Нищо — отвърна Кирил и му стана изведнъж мъчно, като си помисли, че това не е празен отговор, а означаваше, че баща му се занимаваше само с едно: да безделничи, да пие. Т. Харманджиев, KB, 169. Отпадащите от училището юноши и младежи .. не трябва да се оставят да скитат и да безделничат. ВН, 1958, бр. 2057, 2.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безделнича; лентяйстване.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен на безделник; безделнишки, лентяйски. Безделнически начин на живот.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Живот без работа, без полезна дейност; безделничене, лентяйство. Целият му живот мина в безделничество.
БЕЗДЕ`ЛНИЧКА ж. Безделница. Пенсионерите и безделничките в кафенетата въздишаха възмутено („Докъде се стигна, с ватенки да се ходи в образцовите столични заведения“). Ст, 1963, бр. 925, 3.
БЕЗДЕ`ЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свойствен на безделник; безделнически, лентяйски.
2. Който се състои от безделници. А под снопите жътварите / ще привеждат морен стан, / за да пълнят пак хамбарите / на безделнишката сган. Хр. Смирненски, Съч. II, 108.
БЕЗДЕ`ЛНО. Рядко. Нареч. от безделен. Живее безделно.
БЕЗДЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма, не е имал или не може да има свои, рождени деца. Първите години след женитбата си те нямаха деца. Минаха пет, минаха десет и петнадесет — те бяха вече бездетни. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Тя беше бездетна. На времето осиновила Свилена, отгледали я със стареца. Кр. Григоров, Р, 42. — Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето. Елин Пелин, Съч. II, 168. Бездетна жена. Бездетно семейство.
БЕЗДЕ`ТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Бездетство. Водеха деца, момци, момичета, старци. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .., против малокръвие и бездетие. Г. Караславов,* СИ, 38.
БЕЗДЕ`ТКА ж. Омъжена жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди; бездеткиня. — Караджов деца има ли? — Жена му е бездетка, все по плажове ходи да се цери. Т. Монов, СН, 11. Па я стая дванаесе годин какво сам се млада оженила, девет годин ка бездетка одих, па си родих свойе мъжко дете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 426.
БЕЗДЕ`ТКИН м. Диал. Бездетник.
БЕЗДЕТКИ`НЯ ж. Разг. Бездетка; бездетница. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, .. бездеткини с рожба затруднили / и непразни, леко породили. П. Р. Славейков, НМК, 73-75. Майка му беше много време бездеткиня, но ангел Божий, като й са еви, прорече й, че ще роди син. Н. Михайловски, ССИ (превод), 46.
БЕЗДЕ`ТНИК, мн. -ци, м. Женен мъж, който няма свои деца. — Бай Първане, — викна председателят, — ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Няма — отвърна секретарят, — нашият поп е бездетник. А. Каралийчев, СбХ, 108. Болярски беше обикнал Дойна — така го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си. А. Страшимиров, ЕД, 135.
БЕЗДЕ`ТНИЦА ж. Простонар. Бездетка; бездеткиня. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. Нар. пес., СбВСт, 293.
БЕЗДЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Бездетство.
БЕЗДЕ`ТСТВО, мн. няма, ср. Неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои деца; бездетност. Да му се похвали, да му каже, че тя не е прокълната от природата. А това е най-голямата гордост на жената, както е най-голямото проклятие нейното бездетство. Ст. Чилингиров, РК, 253. Без сумнение, гласът на природата, .. ни казва, че бездетството ни нема добри последствия. П. Р. Славейков,* ПВЖ (превод), 100
БЕЗДЕФЕ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. За промишлени стоки — който е без дефект. Бездефектни тъкани.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Бездеен. Той знаеше, че пръснатата мълва, с която обясняваше изчезването на двамата ловци, беше намерила почва и отстранила всяко подозрение. Кой го пробуди сега у бездеятелния началник на полицията? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от бездеятелен; бездейно. Не останале за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно. З. Стоянов, ЗБВ III, 346.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж.
